Често си мисля за това с какво е богата България. Спомням си когато живеех в мегаполис сред толкова много хора от други националности, докато вървя по улицата, често си мислех колко съм богата с това, че съм имала честта през ученическите ми години да прочета произведения на български класици и така българският идеализъм, описан в тази литература, пусна много дълбоки корени в моята душа; това ме напълни с чувство за смисъл в живота чрез идеята за саможертвата, духовната (вътрешна) борба и моралната победа на индивида и на един народ, поставени в нечовешки външни условия, в неописуеми мъки. Днес, когато чета колко велики български произведения и автори отпадат едно по едно от учебната програма, ми става много мъчно, точно толкова, колкото, когато прочетох последната глава на „Под игото“ с описания там завършек…  Но отдавна свикнах с мисълта, че любовта към България е обич преплетена със страдания относно реалността на това чудно място на Земята, в което Божественото присъствие се усеща по един много изтънчен и специален начин. Но да се върна, брулеше ме северният чуждестранен вятър, а на сърце ми бе топло и на душата светло, защото знаех, че съм чела българската литература и даже зная и говоря на този прекрасен, омаен, великолепен език – българският.  

Друго богатство на България е тази традиция към лечителство в съчетание на лична мъдрост и силите на природата. Наскоро прочетох, че България за 9-та поредна година е първенец в Европа по производство на билки. Да, ние сме земята на билките. Това го усетих по един особен начин и често разказвам за това как след дълго отсъствие от България, когато се прибирах с международен влак, в момента в който влака прекоси Дунав мост и навлезе в България, тъй като висях на отворен прозорец, тогава ме лъхна този чудодеен аромат на билки, треви и цветя! Казах си, ето това е България – незаменима, уникална, носеща в себе си свой чар, богатство и неразгадани дълбоки тайни! За този полъх помня цял живот! Колко е прекрасна тази земя, този народ! А когато на първата гара чух българска реч, която не бях чувала от много време, пак ми се замая главата от чувството колко е красив този език, колко великолепно звучи! И слушах в захлас тази българска реч.

Друго богатство на България е това, че тя цялата е щедър бликащ извор, аз така си я наричам. Вие всички знаете какъв разкош са многобройните чешми и извори на великолепна, полезна вода, кога планинска, кога минерална и всичко това даром от Бога, свободно за хората! Какво очарование, какво щастие! Вие може би се чудите не прекалявам ли с възторга си, но уверявам ви, оценявам това, защото съм била в Западна държава, в която не можеш да видиш нито една подобна чешмичка, нищо подобно от изброеното и тогава разбираш колко щедри, велики и безценни са природните дарове, възможности и красоти в България!

Следващо богатство на България е нейната богата духовна традиция, натрупана през вековете, но сега няма да се спирам на това подробно. Само ще спомена, че българският народ е този, който изпитва особена почит към книжовността, просветата и будителството (а последната дума е спефично българска, почти без аналог в другите езици). Тук, на тази земя, често може да ти се случи някой познат да ти подари книга! Българският народ го помня с това – една протегната към мен ръка с книга в подарък, защото това ми се е случвало често именно на тази земя. Пиша тези редове, тъй като съм трогната от поредният такъв подарък, когато човек ме вижда и не щади сили да отскочи до офиса си за да ми връчи ценна книга, която е истинско съкровище. Този жест, тази сърдечност и импулс е дълбоко заложен в народностната душа на българите. И ако продължа идеята за книжовността, просветата и будителството на българска почва, то трябва да призная, че България е мястото, където открих насока за намиране на отговорите на фундаменталните въпроси и то след години търсене на отговори в други необятни простори сред други националности. А обяснението е, че в България културно-духовният живот е особено богат и мощен!

А друг допълнителен аспект е идеята за „даром сте взели, даром давайте“, характерен за душевността на българи и руснаци в противовес на Западния модел, в който “money make the world go round” и действително всичко така е устроено, че ако може и от въздуха и дори от прашинките във въздуха да се взима такса. Но ние тук на изток, въпреки колосалният материалистичен облик на съвременната ни цивилизация, имаме мисловен, идеен простор и отдаваме особено значение на идеята за безпарични взаимоотношения по любов, по братски. Не казвам че е широкомащабно, но казвам че протича такъв духовно-душевен подтик и живот, което се изразява понякога в малки жестове, малки инициативи, та дори и дебати, но въпросът е че има такава склонност, такова вътрешно разположение.
 

Силно се надявам България да намери пътя в това катастрофално обществено-политическо положение, в което се намира днес!

С обич и признателност към българския народ, който винаги ми е давал много,
Юлия Радойкова

Някога "гласът на викащия в пустинята" не остана "глас в пустиня".
С нами Бог. Нашето дело е право.

Днешният българин не изпитва никаква почит към книжовността. Той вече нищо не чете и става само за едно: за лош пример.

Не си мислете, че идеализирам България и че хвърча в облаците, не, напротив, това са думи дълбоко изстрадани, защото съм наясно с екстремните условия в България, където има и много от отрицателното и въобще противодействащите сили именно в най-ключовите обществени сфери са много активни…, но именно то дава подтик да се крепим и държим за всяка пролука на светлината, да ценим всеки добър жест и проява, всеки Дар! И не на последно място, в обобщаващите изводи изпъква проявеното добро, защото то всякога е по-силно и всякога си проправя път по един чудодеен, тих, мек начин…

У Н И Щ О Ж А В А Т ни планомерно, свръх-научно, свръх-технологично и свръх-разнообразно. Унищожават ни на първо място сред славяните, тях - на първо място сред европеидите, а тях - на първо място извън племето на световните банкстери и техния обслужващ персонал от англосакси и африканци.

Много патетично и дано остане това чувство след известно време. Да, не познаваме дадеността ни и не сме благодарни за нея, а роптаем.Това ни качество да гледаме в чуждата паница ни препраща в другия край на забравените от Бога. Когато в Буда-Пеща пих вода от чешмичка беше кална Дунавска вода, а ние я пилеем.Не знаем да ценим даденото ни.Успех

Да, осъзнавам реалната ситуация в България, но целта на публикацията от 2019г бе да се спра на някои положителни аспекти, представени по индивидуален художествен начин, за да ги запечатля, защото тези идеи живеят в душата ми, съответно имат морална стойност. Разбира се, настоящото още по-трагично положение на България влиза в остър конфликт с тези светли образи, които нося в съзнанието си за тази толкова специална земя!... но това е с което разполагаме!