Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2018 16:01 - НЕ СИ ОТИВАЙ...
Автор: avangardi Категория: Изкуство   
Прочетен: 5307 Коментари: 7 Гласове:
31


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 НЕ СИ ОТИВАЙ...

Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал.

Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал.

Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана...

Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана.

Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли почивка?

Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка.

Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна.

Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ последна?

Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има смисъл...

Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал.

Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка...

Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям точка.

Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно.

Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно.

Не вземай младата душа от остарялото й тяло.

Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.


Недялко Йорданов

  http://www.shum.bg/article/28065/149/




Гласувай:
31



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vania23 - Голям е Недялко Йорданов!
06.08.2018 16:12
Настръхнах...
цитирай
2. katan - Неизбежно, но
06.08.2018 20:04
много поетично- носталгично. Недялко Йорданов все си е същият - разтърсващ, настръхващ!
цитирай
3. donchevav - Недялко Йорданов - вечно младият ...
06.08.2018 23:02
Недялко Йорданов - вечно младият дух, любовта, която не остарява!


78
/Поглед.инфо/
Не знам – щастлив или ядосан –
съм в този странен час.
Такъв... Седемдесет и осем!
Нима това съм аз?

Космическа, направо, възраст...
Как стана тъй, не знам...
И колко лесно... колко бързо...
И малко ме е срам...

Нима такъв ще ме запомнят –
набръчкан... побелял.
Уж писах стихове любовни...
И ето ти!.. Финал!

И все така не ми се вярва,
че свършва този свят.
Написа: „Грозно грачи гарван...“
Поетът – толкоз млад.

И после толкоз млад загина...
Със черната брада!
За свойте Майка и Родина
във бой за свобода...

Огромните очи... Мустакът...
И слепият поет...
Куршум... Любимата го чака...
Свещеният обет...

И другият... Внезапно мъртъв...
А юноша дори...
Пристига гостенката жълта...
на двадесет и три...

А аз... Седемдесет и осем...
И доживях... Късмет...
Да, знам... Не е в това въпроса...
Но все пак съм поет...

Добре де... Вижда му се края...
И точно затова
ще трябва да се постарая...
със бялата глава

да пиша още.. още.. още...
Пък глупаво макар...
И всички дни и всички нощи...
И да не бъда стар...

Седемдесет и осем ... Бърже!
И струва си... Защо?
И тъй и тъй съм ги навършил...
Поне да станат сто...

18 януари 2018г.
6ч. 45 м. Сутринта

Поздрави, Или!
цитирай
4. avangardi - Благодаря, Ваня, Кати и Вени!
10.08.2018 16:25
Безкройно съм ви благодарна за прекрасните коментари!
Желая ви прекрасно лято! Прегръдки:)))
цитирай
5. hel - Разтърсващ е! Млад дух, трудно му е в ...
11.08.2018 19:05
Разтърсващ е! Млад дух, трудно му е в сбръчкано тяло. Но оптимизмът и талантът му са над всичко! Да е жив и здрав!
цитирай
6. avangardi - Благодаря, Елена!
14.08.2018 16:50
hel написа:
Разтърсващ е! Млад дух, трудно му е в сбръчкано тяло. Но оптимизмът и талантът му са над всичко! Да е жив и здрав!

Да бъде жив и здрав!
Пожелавам ти едно прекрасно лято!Прегръдки!
цитирай
7. mihala - Здравей,
12.09.2018 12:36
Прекрасен е, нямам думи да изразя това,което винаги ме е вълнувало в поезията му. На кого ли беше попречил синът, та даваха път на асфалтирани мозъци с пълни джобове.
Но красотата си остава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: avangardi
Категория: Изкуство
Прочетен: 8305256
Постинги: 1978
Коментари: 10400
Гласове: 95674
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031