Постинг
06.09.2018 09:03 -
Околен свят...Защо?
Автор: sofisofi
Категория: Изкуство
Прочетен: 4464 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2018 09:12
Прочетен: 4464 Коментари: 19 Гласове:
20
Последна промяна: 06.09.2018 09:12
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
Предай нататък
Размисли за националния празник на Бълга...
Предай нататък
Размисли за националния празник на Бълга...
вярно ли е?
цитирайОт гения до лудостта има една крачка.
цитирайМисля, че трябва да се прави разлика между лудостта на гения и „гениалността'' на лудия.
цитирайприликата между гения и лудия се свежда до несъобразяването с правила, рамки, граници и очевидното. В свободата. В безпределието поникват и от там се откъсват прозренията и откровенията, както и откритията. Стига човек да има смелостта да се впусне, да не се щади, да загуби мярката за предпазливост - така присъща на нормалните хора.
Но гения има стремеж гениалността му да служи за добро, да твори нещо красиво, стойностно. Да е полезен, да допринесе, да изобрети, да сътвори. Макар и необикновенности.
Докато при лудия стремежът е просто да е, спонтанно, ако ще и разрушително, независимо от отпечатъците наоколо и в околните му, без оглед на последствията, понеже не го интересува никой извън него самият, или е неспособен да се интересува от друго, освен от завладялото го в момента.
Голяма тема поставяш, Софи :)
Заобикалящото ни влияе, защото всичко е взаимосвързано и необходимо за всеки и всичко. Човекът е потопен в средата си и пътя му до голяма степен се определя от обстоятелства, върху които няма цялата власт. (тук си права, че от нас зависи как, колко и на какво ще реагираме). Обаче не сме и не можем да сме изолирани. Освен ако не сме гении. Или луди.
цитирайНо гения има стремеж гениалността му да служи за добро, да твори нещо красиво, стойностно. Да е полезен, да допринесе, да изобрети, да сътвори. Макар и необикновенности.
Докато при лудия стремежът е просто да е, спонтанно, ако ще и разрушително, независимо от отпечатъците наоколо и в околните му, без оглед на последствията, понеже не го интересува никой извън него самият, или е неспособен да се интересува от друго, освен от завладялото го в момента.
Голяма тема поставяш, Софи :)
Заобикалящото ни влияе, защото всичко е взаимосвързано и необходимо за всеки и всичко. Човекът е потопен в средата си и пътя му до голяма степен се определя от обстоятелства, върху които няма цялата власт. (тук си права, че от нас зависи как, колко и на какво ще реагираме). Обаче не сме и не можем да сме изолирани. Освен ако не сме гении. Или луди.
5.
predatorkapredatorka -
!?
06.09.2018 10:48
06.09.2018 10:48
Софи...Ти рисуваш.ли…
талантлива си... и красива…
въздействаща….магична....
цитирайталантлива си... и красива…
въздействаща….магична....
getmans1 написа:
Мисля, че трябва да се прави разлика между лудостта на гения и „гениалността'' на лудия.
blagovestie написа:
приликата между гения и лудия се свежда до несъобразяването с правила, рамки, граници и очевидното. В свободата. В безпределието поникват и от там се откъсват прозренията и откровенията, както и откритията. Стига човек да има смелостта да се впусне, да не се щади, да загуби мярката за предпазливост - така присъща на нормалните хора.
Но гения има стремеж гениалността му да служи за добро, да твори нещо красиво, стойностно. Да е полезен, да допринесе, да изобрети, да сътвори. Макар и необикновенности.
Докато при лудия стремежът е просто да е, спонтанно, ако ще и разрушително, независимо от отпечатъците наоколо и в околните му, без оглед на последствията, понеже не го интересува никой извън него самият, или е неспособен да се интересува от друго, освен от завладялото го в момента.
Голяма тема поставяш, Софи :)
Заобикалящото ни влияе, защото всичко е взаимосвързано и необходимо за всеки и всичко. Човекът е потопен в средата си и пътя му до голяма степен се определя от обстоятелства, върху които няма цялата власт. (тук си права, че от нас зависи как, колко и на какво ще реагираме). Обаче не сме и не можем да сме изолирани. Освен ако не сме гении. Или луди.
Но гения има стремеж гениалността му да служи за добро, да твори нещо красиво, стойностно. Да е полезен, да допринесе, да изобрети, да сътвори. Макар и необикновенности.
Докато при лудия стремежът е просто да е, спонтанно, ако ще и разрушително, независимо от отпечатъците наоколо и в околните му, без оглед на последствията, понеже не го интересува никой извън него самият, или е неспособен да се интересува от друго, освен от завладялото го в момента.
Голяма тема поставяш, Софи :)
Заобикалящото ни влияе, защото всичко е взаимосвързано и необходимо за всеки и всичко. Човекът е потопен в средата си и пътя му до голяма степен се определя от обстоятелства, върху които няма цялата власт. (тук си права, че от нас зависи как, колко и на какво ще реагираме). Обаче не сме и не можем да сме изолирани. Освен ако не сме гении. Или луди.
8.
sofisofi -
Рисувам понякога...Може и да съм наследила капка талант от тате.Понеже е бил приет и в морското и в художествената избрал мореплаването.Рисува добре ,но не се е
06.09.2018 11:09
06.09.2018 11:09
predatorka написа:
Софи...Ти рисуваш.ли…
талантлива си... и красива…
въздействаща….магична....
талантлива си... и красива…
въздействаща….магична....
Много неща се предават от родителите.
Със сигурност и шизофренията и въпреки , че имат гениални идеи
нещата приключват когато подгонят посред нощ някого с нож в ръката.
цитирайСъс сигурност и шизофренията и въпреки , че имат гениални идеи
нещата приключват когато подгонят посред нощ някого с нож в ръката.
... За съжаление мнозина предпочитат клишетата, за удобство и заради някои съображения.
цитирайsofisofi написа:
getmans1 написа:
Мисля, че трябва да се прави разлика между лудостта на гения и „гениалността'' на лудия.
Привет, Софи
Моето мнение се доближава до това на Люси.
За мен всичко зависи от мотивите, именно дали човек е полезен, дали гради или руши. Не слагам епитети на хората, а преценям именно посоката, в която се движат и дали мога да имам нещо общо с тях като посока и цели и ценности в живота.
Знаеш ли, наскоро племенницата ми ме пита: Лельо, защо Бог ни е създал на Земята.
Буквално се стъписах от този въпрос. Тя е на 9.
Казах й, че според мен Бог ни е създал, за да можем да направим Земята едно хубаво и добро място, да творим добрини за всички, с които общуваме и така и ние да сме щастливи, и Бог да е щастлив.
Това е моето разбиране и търсене и ценност в живота. За себе си съм избрала да търся винаги и навсякъде градивното и позитивното, красивото и доброто и обичливото, това да давам на околните и това да търся и у тях.
За съжаление често живеем в деструктивен свят. Въпреки това, ако човек носи това вдъхновение в себе си и ако е достатъчно наясно, че само така можем да спасим света ни от разруха, то полагаме всички усилия, понякога дори и невъзможни, за да се задържим в положителното и градивното и да шкартираме деструктивното и негативното.
Така го виждам аз и това прилагам в живота си, защото твърде много държа, образно казано, на Рая, на добрия и светъл свят, в който всички същества живеят в хармония и разбиране и съзнателност и доброта и обич.
Поздрави от мен, рисунките са много красиви.
Първата я интерпретирам именно според тези си разбирания - голямото Слънце, към което ние, малките слънца, се стремим, да се слеем с Него и да разпръскваме Светлина на Земята, а може би и извън Земята, в другите, паралелни Вселени!
цитирайМоето мнение се доближава до това на Люси.
За мен всичко зависи от мотивите, именно дали човек е полезен, дали гради или руши. Не слагам епитети на хората, а преценям именно посоката, в която се движат и дали мога да имам нещо общо с тях като посока и цели и ценности в живота.
Знаеш ли, наскоро племенницата ми ме пита: Лельо, защо Бог ни е създал на Земята.
Буквално се стъписах от този въпрос. Тя е на 9.
Казах й, че според мен Бог ни е създал, за да можем да направим Земята едно хубаво и добро място, да творим добрини за всички, с които общуваме и така и ние да сме щастливи, и Бог да е щастлив.
Това е моето разбиране и търсене и ценност в живота. За себе си съм избрала да търся винаги и навсякъде градивното и позитивното, красивото и доброто и обичливото, това да давам на околните и това да търся и у тях.
За съжаление често живеем в деструктивен свят. Въпреки това, ако човек носи това вдъхновение в себе си и ако е достатъчно наясно, че само така можем да спасим света ни от разруха, то полагаме всички усилия, понякога дори и невъзможни, за да се задържим в положителното и градивното и да шкартираме деструктивното и негативното.
Така го виждам аз и това прилагам в живота си, защото твърде много държа, образно казано, на Рая, на добрия и светъл свят, в който всички същества живеят в хармония и разбиране и съзнателност и доброта и обич.
Поздрави от мен, рисунките са много красиви.
Първата я интерпретирам именно според тези си разбирания - голямото Слънце, към което ние, малките слънца, се стремим, да се слеем с Него и да разпръскваме Светлина на Земята, а може би и извън Земята, в другите, паралелни Вселени!
12.
predatorkapredatorka -
:))
06.09.2018 13:38
06.09.2018 13:38
….Аз пък не мога да търпя добри скромни
праволинейни….
и безумно скучно...Хармонични
личности...
предпочитам да намеря време
за някой луд…..
нямам против ако бъде и... гений..
чудесна тема/ и аз.да повторя Софи
Поздрави на всички читатели
и почитатели на твоя блог..
вдъхновяваш ни...
цитирайправолинейни….
и безумно скучно...Хармонични
личности...
предпочитам да намеря време
за някой луд…..
нямам против ако бъде и... гений..
чудесна тема/ и аз.да повторя Софи
Поздрави на всички читатели
и почитатели на твоя блог..
вдъхновяваш ни...
getmans1 написа:
... За съжаление мнозина предпочитат клишетата, за удобство и заради някои съображения.
sofisofi написа:
getmans1 написа:
Мисля, че трябва да се прави разлика между лудостта на гения и „гениалността'' на лудия.
14.
sofisofi -
Привет ,Веси!Хората отдавна са нарушили всички библейски закони,следва продължение,защотоТой явно ни обича ,инъче отдавна да ни е затрил.До крак..
06.09.2018 14:42
06.09.2018 14:42
vesever написа:
Привет, Софи
Моето мнение се доближава до това на Люси.
За мен всичко зависи от мотивите, именно дали човек е полезен, дали гради или руши. Не слагам епитети на хората, а преценям именно посоката, в която се движат и дали мога да имам нещо общо с тях като посока и цели и ценности в живота.
Знаеш ли, наскоро племенницата ми ме пита: Лельо, защо Бог ни е създал на Земята.
Буквално се стъписах от този въпрос. Тя е на 9.
Казах й, че според мен Бог ни е създал, за да можем да направим Земята едно хубаво и добро място, да творим добрини за всички, с които общуваме и така и ние да сме щастливи, и Бог да е щастлив.
Това е моето разбиране и търсене и ценност в живота. За себе си съм избрала да търся винаги и навсякъде градивното и позитивното, красивото и доброто и обичливото, това да давам на околните и това да търся и у тях.
За съжаление често живеем в деструктивен свят. Въпреки това, ако човек носи това вдъхновение в себе си и ако е достатъчно наясно, че само така можем да спасим света ни от разруха, то полагаме всички усилия, понякога дори и невъзможни, за да се задържим в положителното и градивното и да шкартираме деструктивното и негативното.
Така го виждам аз и това прилагам в живота си, защото твърде много държа, образно казано, на Рая, на добрия и светъл свят, в който всички същества живеят в хармония и разбиране и съзнателност и доброта и обич.
Поздрави от мен, рисунките са много красиви.
Първата я интерпретирам именно според тези си разбирания - голямото Слънце, към което ние, малките слънца, се стремим, да се слеем с Него и да разпръскваме Светлина на Земята, а може би и извън Земята, в другите, паралелни Вселени!
Моето мнение се доближава до това на Люси.
За мен всичко зависи от мотивите, именно дали човек е полезен, дали гради или руши. Не слагам епитети на хората, а преценям именно посоката, в която се движат и дали мога да имам нещо общо с тях като посока и цели и ценности в живота.
Знаеш ли, наскоро племенницата ми ме пита: Лельо, защо Бог ни е създал на Земята.
Буквално се стъписах от този въпрос. Тя е на 9.
Казах й, че според мен Бог ни е създал, за да можем да направим Земята едно хубаво и добро място, да творим добрини за всички, с които общуваме и така и ние да сме щастливи, и Бог да е щастлив.
Това е моето разбиране и търсене и ценност в живота. За себе си съм избрала да търся винаги и навсякъде градивното и позитивното, красивото и доброто и обичливото, това да давам на околните и това да търся и у тях.
За съжаление често живеем в деструктивен свят. Въпреки това, ако човек носи това вдъхновение в себе си и ако е достатъчно наясно, че само така можем да спасим света ни от разруха, то полагаме всички усилия, понякога дори и невъзможни, за да се задържим в положителното и градивното и да шкартираме деструктивното и негативното.
Така го виждам аз и това прилагам в живота си, защото твърде много държа, образно казано, на Рая, на добрия и светъл свят, в който всички същества живеят в хармония и разбиране и съзнателност и доброта и обич.
Поздрави от мен, рисунките са много красиви.
Първата я интерпретирам именно според тези си разбирания - голямото Слънце, към което ние, малките слънца, се стремим, да се слеем с Него и да разпръскваме Светлина на Земята, а може би и извън Земята, в другите, паралелни Вселени!
15.
sofisofi -
Кой иска да живее скучно?Затова нарушаваме правилата...Един луд ден струва повече от 100 скучни:))))
06.09.2018 14:48
06.09.2018 14:48
predatorka написа:
….Аз пък не мога да търпя добри скромни
праволинейни….
и безумно скучно...Хармонични
личности...
предпочитам да намеря време
за някой луд…..
нямам против ако бъде и... гений..
чудесна тема/ и аз.да повторя Софи
Поздрави на всички читатели
и почитатели на твоя блог..
вдъхновяваш ни...
праволинейни….
и безумно скучно...Хармонични
личности...
предпочитам да намеря време
за някой луд…..
нямам против ако бъде и... гений..
чудесна тема/ и аз.да повторя Софи
Поздрави на всички читатели
и почитатели на твоя блог..
вдъхновяваш ни...
Заобикалящото ни влияе, но всеки път различно. Защото ние го възприемаме всеки път различно. А този въпрос е вечен - битието ли определя съзнанието, или съзнанието битието.
Може би гениалността се намира отвъд една невидима граница в съзнанието, а в съседство с нея е разположена и лудостта. И поради териториалната си близост, си влияят взаимно и малко си приличат. Хе, на кой ли гениален ще му пука за мнението на другите... И на кой ли луд ще му пука същото... Те основно по това си приличат.
цитирайМоже би гениалността се намира отвъд една невидима граница в съзнанието, а в съседство с нея е разположена и лудостта. И поради териториалната си близост, си влияят взаимно и малко си приличат. Хе, на кой ли гениален ще му пука за мнението на другите... И на кой ли луд ще му пука същото... Те основно по това си приличат.
Моето мнение почти се покрива с изказаното в коментара на vania23.
По темата може да се пише много...
За рисуването - поздравления !!!
Честит празник на Съединението на България !
цитирайПо темата може да се пише много...
За рисуването - поздравления !!!
Честит празник на Съединението на България !
vania23 написа:
Заобикалящото ни влияе, но всеки път различно. Защото ние го възприемаме всеки път различно. А този въпрос е вечен - битието ли определя съзнанието, или съзнанието битието.
Може би гениалността се намира отвъд една невидима граница в съзнанието, а в съседство с нея е разположена и лудостта. И поради териториалната си близост, си влияят взаимно и малко си приличат. Хе, на кой ли гениален ще му пука за мнението на другите... И на кой ли луд ще му пука същото... Те основно по това си приличат.
Може би гениалността се намира отвъд една невидима граница в съзнанието, а в съседство с нея е разположена и лудостта. И поради териториалната си близост, си влияят взаимно и малко си приличат. Хе, на кой ли гениален ще му пука за мнението на другите... И на кой ли луд ще му пука същото... Те основно по това си приличат.
предизвикващи ни към размисли върху тях, които ни отвеждат и до по-дълбоки разсъждения, за което те поздравявам и ти благодаря!
Отговорите не могат да са кратки и еднозначни, тъй като засягат обширни по характер теми от психология, психопатология, философия, социология…
Относно концентрацията на разума, духа и тялото до голяма степен зависят от нас самите, до колкото можем да владеем емоциите си и да се самоконтролираме. По-малките степени съответно водят до по-често разконцентриране, което може да бъде повлияно и от заобикалящото ни, разбира се. Пълна изолация не е възможна, все пак човекът и околният свят са една система, и влиянието е взаимно. С методите на древно-източната духовна култура е известно, че се постигат много добри резултати, но това е друга тема.
Не всеки гений е луд, и не всеки луд е гений.
Вярно ли е?
И да, но по-скоро, не..! И двете части от твърдението до известна степен могат да се допуснат, но същевременно и аз бих ги разграничил. Повече свързаност, мисля че има в първата половина… Геният със своето вътрешно битие се стреми към креативност в областта на творческите си заложби и съчетано с появата на някаква форма на психическо заболяване може би е било техен стимул при постижения им… С много примери за гении, съществуващи в човечеството ни, това се е изследвало много отдавна, но резултатите от анализите са повече като предположения…
Сенека “Не е съществувал велик гений, който да не е докоснат от лудостта!”
Благодаря ти още веднъж за темите за размисъл..!
цитирайОтговорите не могат да са кратки и еднозначни, тъй като засягат обширни по характер теми от психология, психопатология, философия, социология…
Относно концентрацията на разума, духа и тялото до голяма степен зависят от нас самите, до колкото можем да владеем емоциите си и да се самоконтролираме. По-малките степени съответно водят до по-често разконцентриране, което може да бъде повлияно и от заобикалящото ни, разбира се. Пълна изолация не е възможна, все пак човекът и околният свят са една система, и влиянието е взаимно. С методите на древно-източната духовна култура е известно, че се постигат много добри резултати, но това е друга тема.
Не всеки гений е луд, и не всеки луд е гений.
Вярно ли е?
И да, но по-скоро, не..! И двете части от твърдението до известна степен могат да се допуснат, но същевременно и аз бих ги разграничил. Повече свързаност, мисля че има в първата половина… Геният със своето вътрешно битие се стреми към креативност в областта на творческите си заложби и съчетано с появата на някаква форма на психическо заболяване може би е било техен стимул при постижения им… С много примери за гении, съществуващи в човечеството ни, това се е изследвало много отдавна, но резултатите от анализите са повече като предположения…
Сенека “Не е съществувал велик гений, който да не е докоснат от лудостта!”
Благодаря ти още веднъж за темите за размисъл..!