Постинг
11.03.2014 11:29 -
непознатият човек от нашата улица...
Автор: sofisofi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 817 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.03.2014 12:55
Прочетен: 817 Коментари: 1 Гласове:
8
Последна промяна: 11.03.2014 12:55
Този човек живее на нашата улица...
не го познавам,но го срещам всеки ден..
разминаваме се...
само кимаме...без думи..
и без "Добър ден"...
Със своят бич живота го ударил...
Уж рани няма,а душата му кърви...
и дланите му-груби и корави,
парчето хляб изкарват от зори...
Бил някога щастлив... безгрижен..
от хора научавам аз..
усмихвал се... бил буден...
сега развалина е...
корен сух.. чепат...
В какво бе сбъркал толкова човекът???-
Премного гордост или суета??
Премного лошо ли направи???
Или премного добрина....?
Попитах го...,а той ми отговори-
Недей ме гледа,че съм в нищета...
Аз сам избрах!!! Това е моят избор...
Отдавна можех да съм на върха...,
но Тя си тръгна... и загуби всичко смисъл...
Очите му отрониха сълза...
неловко се почувствах.. само мигах...
не можех да помогна...
но сега... разбирах истината
в тъжният му израз...
не го познавам,но го срещам всеки ден..
разминаваме се...
само кимаме...без думи..
и без "Добър ден"...
Със своят бич живота го ударил...
Уж рани няма,а душата му кърви...
и дланите му-груби и корави,
парчето хляб изкарват от зори...
Бил някога щастлив... безгрижен..
от хора научавам аз..
усмихвал се... бил буден...
сега развалина е...
корен сух.. чепат...
В какво бе сбъркал толкова човекът???-
Премного гордост или суета??
Премного лошо ли направи???
Или премного добрина....?
Попитах го...,а той ми отговори-
Недей ме гледа,че съм в нищета...
Аз сам избрах!!! Това е моят избор...
Отдавна можех да съм на върха...,
но Тя си тръгна... и загуби всичко смисъл...
Очите му отрониха сълза...
неловко се почувствах.. само мигах...
не можех да помогна...
но сега... разбирах истината
в тъжният му израз...
Вълнообразно