Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2017 18:56 - Щастлив ли си ?
Автор: stilyana02 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3940 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Разглеждах фейсбук, плъзгах и „скролвах“ по екрана без да зная какво чета. Виждах снимки на мои приятели, повтарящи се вицове, излишни морски тагвания и снимки тип „Сподели тази икона или картинка на пари и ще ти се сбъднат желанията.“ Отегчена от всичко, фейсбук, безинтересния ми живот , приятелите ми и прочее, попаднах на онзи другия тип снимки. Другият тип – илюстриращи страдание вплетено в хъс за живот, амбиция за постигане на непостижимото, щастие,което не се съобразява със здравословни недъзи или финансови липси. Видях снимката на инвалид – без ръце, без крака , но с най-широката усмивка. Човек,познат на много хора по света, човек с главно Ч. Видях го на сватбата му, щастлив, до съпругата си, а от двамата извираше любов и желание за живот.

Оставих телефона и се замислих. Какво ми липсва, какво ме прави толкова нещастна и апатична? За какво се боря? Имам здраве, близките ми са почти здрави, имам къде да спя, с какво да се храня, имам работа. Но защо всичко за мен е безмислено? Приемам го за даденост? Защо този човек, а и всички онези като него имат по-пълноценен живот от моя, въпреки крещящите им недъзи и спънки , които им е предоставила съдбата? Та те се опитват да се борят , да изолират всичките тези проблеми и не приемат нищо за даденост.Напротив – грабят с пълни шепи от живота и изживяват всеки миг по най-запомнящия се за тях начин. Но къде съм аз? Къде са другите като мен,които също като моя милост толкова са се отпуснали по течението и хаоса в живота им, че забравят кое е ценно и значимо?

Онзи ден бях в ресторант. Изведнъж през главата ми мина мисълта – та тук всички сме простосмъртни , кой по-рано, кой по-късно, ще остави живота си без време на поколенията след него. А кой е изживял мечтите си, кой се радва на живота си и благодари за него всеки ден? Погледът ми заигра по лицата на хората , можех с по една дума да опиша мимиките и жестовете им и да разбера кой се наслаждава на храната си, и кой се храни заради чисто физическите си нужди.

Банално нали? Ужасно банално. Томове литература и психология, статии и семинари са изследвали чудото на живота – Как да бъдем щастливи? Какво ни пречи – предразсъдъци? Минали събития? Собствени ограничания? Всичко идва от нас самите , а ние все търсим причина и решение в околните и заобикалящото ни.  Колко често си задаваме въпроса – Щастлив ли съм? Колко години още ще ми трябват , за да създам света, който да бъде в хармония с душата ми? Толкова ли е трудно? ......



Тагове:   щастие,   душа,   живот,   решение,


Гласувай:
6



1. hel - "Колко често си задаваме в...
18.07.2017 04:27
"Колко често си задаваме въпроса – Щастлив ли съм?"
Често трябва да си задаваме този въпрос и да се опитваме да открием онази малка искрица щастие в мига. Във всеки един момент, какъвто и да е той, може да се открие нещо хубаво, дори това да е факта, че си жив.
Много хубав текст. Поздрав!
цитирай
2. stilyana02 - Благодаря сърдечно..
18.07.2017 08:19
Благодаря сърдечно..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stilyana02
Категория: Лични дневници
Прочетен: 105637
Постинги: 44
Коментари: 130
Гласове: 191
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031