Постинг
20.02.2018 11:06 -
Защо ли обичаме кучето и то нас. Свръх-кратко.
Автор: krumbelosvet
Категория: Лични дневници
Прочетен: 926 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2018 22:02
Прочетен: 926 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 09.11.2018 22:02
Днес има рожден ден една внучка, и аз винаги си спомням първото й гостуване у нас, на около 10 месеца. Поставиха я в едно кресло и нарочно дръннаха няколко тона на пианото. И детето започна да "пее" ТОЧНО КАКТО го правят кученцата, щом чуят музика.
Колко сме близки с "най-добрия приятел на човека"!
Един ден науката ще изясни "цифрово", с разчитане на съответните гени, защо и как е тая близост. А засега аз се радвам на "аналоговото" сравнение.
Поздрави!
Аз не съм съгласен, че човек за човека е вълк.
По-скоро вълкът за вълка е човек. И кучето като него - и за кучето и за човека. Колко гот, с какъв ХУМОР И ОБИЧ си играят кучетата! И ние го можехме като деца. Как чудно беше показано това в незабравимия филм "Рицар без броня"!!!
Колко сме близки с "най-добрия приятел на човека"!
Един ден науката ще изясни "цифрово", с разчитане на съответните гени, защо и как е тая близост. А засега аз се радвам на "аналоговото" сравнение.
Поздрави!
Аз не съм съгласен, че човек за човека е вълк.
По-скоро вълкът за вълка е човек. И кучето като него - и за кучето и за човека. Колко гот, с какъв ХУМОР И ОБИЧ си играят кучетата! И ние го можехме като деца. Как чудно беше показано това в незабравимия филм "Рицар без броня"!!!
Следващ постинг
Предишен постинг