Постинг
13.01.2019 15:19 -
Хайде да тичаме! (първа част)
Автор: yuliyapeeva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 582 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.01.2019 15:22
Прочетен: 582 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 13.01.2019 15:22
Живея в Шотландия, на малък остров, в малък град. Времето често е лошо, типично шотландско. Духа, вали, грее слънце, вали градушка, пак духа - и това само за половин час. В момента гледам е слънчево, след малко вероятно ще се излее малко дъжд.
Времето е едно от многото оправдания, които имам, за да се отдам на мързела си и да не отида да тичам. Боря мързела постоянно, ту той побеждава, ту аз.
И как изобщо човек, който като цяло мрази да спортува, носи известно количество излишни килограми, пуши от 20 години (май са повече), решава да тича? Ми ей така, една сутрин си викам "Юлио, или трябва да промениш нещо, или ходи се метни в океана и да се приключва". И понеже водата в океана е адски студена, а аз съм зиморничава, реших да тичам. Кратко проучване показа, че има приложения, които да те вдигнат от дивана и да те научат да тичаш. Аз винаги съм гледала тичащите хора със завист и страхопочитание. Изглеждат толкова добре и тичат с такава лекота...
И така, изтеглям аз приложението C25K 5K Trainer:
Приложението обещава, че за два месеца ще ви вдигне от дивана и от couch potato ще ви направи тичащ човек.
И започнах. Първата седмица е лесна. Тичаш една минута, ходиш минута и половина и така 20 минути. И това е. И знаете ли, не е толкова трудно. Трудно беше да се накарам да изляза от вкъщи, от комфортната си зона, или поне това, което смятах, че е комфортната ми зона. Пробвайте, лесно е. Наистина. Казва ви го човек, който никога през живота си не е спортувал.
Сега тичам три пъти седмично по около 20-25 минути, което е около три и половина километра. Искам да мога да тичам пет километра, нищо работа за някои, за мен - голямо постижение.
Не си мислете, че приложението прави чудеса. Удобно е, казва ви кога да тичате и кога да ходите, кога сте наполовина на тренировката. Но без воля и усилие нито едно приложение не помага. Имаше седмици, в които не успявах да тичам, колкото трябва според приложението. Тези седмици повтарях, докато успея и се чувствам сигурна. Имаше дни, в които трябваше просто да спра и да се прибера вкъши, защото не можех да регулирам дишането си правилно или ме боляха пищялите зверски. Имах и много добри дни, в които се чувствах ужасно горда от себе си.
Вашият спорт може да е друг, не тичане. На мен ми харесва, харесва ми да съм навън. Искам да си купя хубаво колело и да карам по баирите в парка, но това е още само проект.
А най-хубавото на тичането е като спреш, след като си постигнал целта. За няколко секунди ти се завива свят, но приятно. После регулираш дишането и се чувстваш щастлив. Пристрастих се към това чувство и това е най-добрата зависимост, която някога съм развивала.
Отиваме ли да тичаме сега? :)
Времето е едно от многото оправдания, които имам, за да се отдам на мързела си и да не отида да тичам. Боря мързела постоянно, ту той побеждава, ту аз.
И как изобщо човек, който като цяло мрази да спортува, носи известно количество излишни килограми, пуши от 20 години (май са повече), решава да тича? Ми ей така, една сутрин си викам "Юлио, или трябва да промениш нещо, или ходи се метни в океана и да се приключва". И понеже водата в океана е адски студена, а аз съм зиморничава, реших да тичам. Кратко проучване показа, че има приложения, които да те вдигнат от дивана и да те научат да тичаш. Аз винаги съм гледала тичащите хора със завист и страхопочитание. Изглеждат толкова добре и тичат с такава лекота...
И така, изтеглям аз приложението C25K 5K Trainer:
Приложението обещава, че за два месеца ще ви вдигне от дивана и от couch potato ще ви направи тичащ човек.
И започнах. Първата седмица е лесна. Тичаш една минута, ходиш минута и половина и така 20 минути. И това е. И знаете ли, не е толкова трудно. Трудно беше да се накарам да изляза от вкъщи, от комфортната си зона, или поне това, което смятах, че е комфортната ми зона. Пробвайте, лесно е. Наистина. Казва ви го човек, който никога през живота си не е спортувал.
Сега тичам три пъти седмично по около 20-25 минути, което е около три и половина километра. Искам да мога да тичам пет километра, нищо работа за някои, за мен - голямо постижение.
Не си мислете, че приложението прави чудеса. Удобно е, казва ви кога да тичате и кога да ходите, кога сте наполовина на тренировката. Но без воля и усилие нито едно приложение не помага. Имаше седмици, в които не успявах да тичам, колкото трябва според приложението. Тези седмици повтарях, докато успея и се чувствам сигурна. Имаше дни, в които трябваше просто да спра и да се прибера вкъши, защото не можех да регулирам дишането си правилно или ме боляха пищялите зверски. Имах и много добри дни, в които се чувствах ужасно горда от себе си.
Вашият спорт може да е друг, не тичане. На мен ми харесва, харесва ми да съм навън. Искам да си купя хубаво колело и да карам по баирите в парка, но това е още само проект.
А най-хубавото на тичането е като спреш, след като си постигнал целта. За няколко секунди ти се завива свят, но приятно. После регулираш дишането и се чувстваш щастлив. Пристрастих се към това чувство и това е най-добрата зависимост, която някога съм развивала.
Отиваме ли да тичаме сега? :)
Здравей, yuliyapeeva. Само да споделя в тази връзка: Аз като ученик не съм бил добър в бягането, въпреки че съм тренирал малко баскетбол. Доживях на 42 и 44 г. да постигна победи на 1 км.- на изпита на излизането от Военната академия, която завърших през 2011 г. и на годишния физически изпит във военното формирование през октомври след две години. Освен в Морско училище два пъти съм бягал досега още 7 пъти 5 км. на градските бягания във Варна и 10 км. на Аладжа манастир през септември 2017 г. Тази година искам да бягам още веднъж 5 км. в града и 13 км. на"Виа Понтика" и после да навърша 50 години.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
barin написа:
Здравей, yuliyapeeva. Само да споделя в тази връзка: Аз като ученик не съм бил добър в бягането, въпреки че съм тренирал малко баскетбол. Доживях на 42 и 44 г. да постигна победи на 1 км.- на изпита на излизането от Военната академия, която завърших през 2011 г. и на годишния физически изпит във военното формирование през октомври след две години. Освен в Морско училище два пъти съм бягал досега още 7 пъти 5 км. на градските бягания във Варна и 10 км. на Аладжа манастир през септември 2017 г. Тази година искам да бягам още веднъж 5 км. в града и 13 км. на"Виа Понтика" и после да навърша 50 години.
Поздрави!
Поздрави!
Браво на Вас! Аз мразех физическо в училище, никога не се справях добре. Изобщо определено не съм по спорта, учудена съм от себе си, че успях да постигна малки победи с тичането. Успех! :)
Търсене
За този блог
Гласове: 7
Архив