15 юни Св. прор. Амос. Св. мчк Исихий Доростолски (Задушница)

Какво се прави, ритуали и традиции.

Черешова Задушница е ден, в който Православната църква почита мъртвите. Затова на този ден е забранено да се правят сватби. По-добре да изчакате и да се вречете във вечна вярност след Петдесетница. Не е желателно на този ден да се правят и кръщенета, малко са свещениците, които биха се съгласили да извършат това тайнство на един от дните, отредени да бъдат най-тъжните в годината. Черешова задушница (известна още като Спасовска задушница) е една от трите големи задушници в Българския православен календар. Тя се пада винаги в събота преди Петдесетница. Тя се различава от другите задушници по това, че на нея в подавките се раздават и първите за сезона череши, откъдето всъщност идва и името й.
Черешова задушница е денят, в който близките измолват прошка за греховете на починалите си близки. Вярва се, че след Възкресението на Христос входът на Небесното царство остава отворен чак до Петдесетница.
На Черешова задушница, както и на другите задушници, камбаната в църквата бие траурно, с отмерени удари, за службата, която се отслужва, е заупокойна. А предишната вечер се прави обща панахида за всички починали.

Освен това тя се свързва най-вече с поверието, че на този ден се прибират душите на всички починали, които са останали на свобода след Велики четвъртък. На този ден се отслужва специално богослужение във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този начин живите измолват прошка от Бог за скъпите им хора, които вече не са сред нас.

Важно е да се знае, че на гроба се ходи от предния ден, преди задушницата, след което и в самата събота рано сутринта. Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино – символ на Христовата кръв. Задължително е преливането да се направи под формата на кръст. На някои места в страната освен с вино, се прелива и с вода, отново под формата на кръст. Оставят се свежи цветя и се носи коливо – варено жито, което е приготвено от предишния ден и което е символ на Възкресението. Разчупва се и хляб, който символизира тялото Христово. От хляба и житото се раздават подавки за „Бог да прости“, като към тях са прибавени и първите за сезона пресни череши.
От където всъщност тази задушница е получила името си. В днешни дни много хора добавят към подавките и дребни сладки. Освен на гробищата, те се носят и в църквата и се дават дори и на непознати хора за „Бог да прости“.
Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга задушница, се слагат общи трапези като задължително първата глътка и хапка се оставят на земята, за да „хапнат“ и „пийнат“ и мъртвите.

Много хора оставят празен стол на масата, за да има място за починалия. На много места в България от обредното жито се дава първо на кокошките, за да не умре друг човек от семейството.
В някои региони на страната на Черешова задушница, също като на Великден, се боядисват червени яйца. Те се слагат в подавките, които не бива да се оставят на гробищата, тъй като са предназначени не за мъртвите, а за живите, за да се молят за опрощение на греховете на починалите си близки.
Важно е да се знае, че на Черешова задушница се ходи на гробищата или рано сутринта, веднага след изгрева на слънцето, или вечерта, точно преди то да залезе.

Освен подавки, свещи и вино, на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този обичай е свързан с настъпващата на следващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво. Шумата се носи на гробищата от жени, които я разстилат на гробовете на починалите си близки.
Орехова шума се разстила и на пода на църквата като вярващите коленичат върху нея и се молят за душите на починалите, задължително със затворени очи.

Мнозина смятат, че това е моментът, в който могат отново да зърнат, макар и за кратко, любимите си!

Много хора предпочитат сами да кажат молитвата, с която да измолят прошка за душите на починалите си близки, най-важно е думите да се произнасят от сърце и душа!

„Помени, Господи, Боже наш, с вяра и надежда Твоя раб, нашия брат (името на мъртвия), защото си добър и човеколюбец, опрости му греховете и всяка сторена неправда, волно му и неволно му, дай му причастието си и да се наслади на вечната ти благословия. Ако ще и да е съгрешил, но не е спирал да вярва в тебе, и в силата на Отца и Сина и Светия Дух, в единството на православните до последния свой дъх. Защото ти си милостив и щедър, а человеците живеят в грях. Но ти си всякога всеопрощаващ греха, и твоята правда и истина са завинаги, и Ти си един Бог милостив и състрадателен, и Ти въздаваме слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!