За този блог
Гласове: 4172
Постинг
27.07.2019 17:06 -
Духовата музика
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 410 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 04.01.2021 13:13
Прочетен: 410 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 04.01.2021 13:13
.д.
..м..
... „Хайде чедо, обличай се и да отидем да чуем духовата музика.“ ...
Не съм сигурен на каква възраст съм бил, когато съм чул и запомнил тези думи, но знам – думите са на баба и с тях започва първият ми „музикален спомен“.
Може би от баба и от думите й започва любопитството и любовта ми към живата музика.
Няма как да го разберем, защото уж и природно съм доста досадно любопитна натура, но... все пак. Какъв ли калпазанин щях да стана, ако я нямаше всеотдайната ми баба. Бях още съвсем малък, надали съм бил повече от пет годишен, когато тя се зае с моето човешко и културно ограмотяване.
Баба беше учителка - в пряк, а и във всеки друг смисъл.
Непрестанно ми разказваше родови истории и потребни народни приказки. Но баба не само говореше, а и умееше да слуша и да се учи, от всичко и всички около себе си. Обичаше и уважаваше времето, трудолюбието, истината. Направи всичко по силите си да ми покаже важните пътеки в живота – тези на: природата и гората; вярата и разсъдъка; литературата и изкуствата; слушането и четенето; търсенето на истини и познание; разбирането и уважението; раждането и смъртта; ... и на МУЗИКАТА!
Написах горните редове, защото ми се виждат много преплетени и свързани с музиката.
В последните две-три години имах късмета да бъда слушател и публика на много стойностни музикални концерти. Имах късмета да чуя на живо стотици музикални картини. Най-многобройни сред тях бяха приказните летни концерти на Софийски духов оркестър, на лятната естрада в Борисовата градина.
Слушах живи лъчезарни ритми и гласове - сам, с приятели или с нови познати. Безчет хора, заедно слушахме жива, позитивна музика. След концертите почти винаги се случваше следното – бях по-усмихнат, по-лек и по-жизнен, по-лъчезарен и по-просветен. Тоест хармоничната музика е всеотдаен лечител, учител, мислител, будител!
Конкретно за ДУХОВАТА МУЗИКА в този текст няма да говоря.
Вместо това, ще слушам и цитирам музиката из изворите:
Из разказа „Ние, духовата музика“ от Йордан Радичков, 1965 г.
Черказките музиканти ми се оплакаха: някои били казали, че тая духова музика трябвало вече да се закрие. В селото на всеки стълб виси по един високоговорител, а на площада висят три - за какво е тогава духова музика, едновремешна и остаряла работа! Черказката духова музика е наистина стара. Надали някой в селото знае годините на инструментите; трябва да ви уверя, че ако вие ги погледнете, ще ви се сторят стари едва ли не колкото слънцето. Това дори и собствениците на инструментите не знаят, защото твърдят, че те са си, откакто е създаден светът… Чуйте какво ще ни разкаже самата духова музика за себе си и отсъдете тогава дали може да се закрие.
Флигорната.
Духова музика има, откакто свет светува, и нея никой не може да я закрие. Ако може да се закрие една държава, то и духовата музика тогава може да се закрие. Във войниклъка съм бил тръбач и кога свирех с тръбата, конете се избиваха на коневръзите; имаше и заповед по гарнизона, хвалеха ме.
Кога се уволних, кметът ми вика: „Миале, има нареждане да даваме тревога, кога ни обадят по телефона. Нема кой друг да дава тревога, ти ще свириш тревогата!“ Тогава минаваха американски бомбардировачи, народът се пръснал по къра, ако не свириш силно, може и жертва да стане. Целото лето съм свирил тревога чак до Девети септември.
Кларнетът.
И нема̀ жертва. Всеки да попитате, всеки ще ви каже. Тогава в Горна Камена Рикса биеха камбани, ама ние тука ги не чувахме. А на Миал флигорната там я чували.
[...]
Кларнетът.
Син ми, дето е в Берковица, донесе транзистор. Гледай, вика, тате, каква работа! Ще требва да ти я оставя тука да си свириш с нея, а кърнето вече го хвърли на тавана. Ами я да я видим каква е тая работа бе! Син ми я пусна, а тя киха-кашля, киха-кашля, па по едно време взе да заеква. Я слушай, му казах, тая работа ми не требе на мене. Що ми требе да ми киха и да ми заеква из къщата! Да вземеш транзисторо, па по главата на тоя, дето го е измислил! А кърнето аз на тавана нема да фърлям. Всичко друго мога да фърля, ама него нема!
Басът.
Как така – на тавана! Ако жив човек можеш да фърлиш, то ще фърлиш и инструмента!
Лани дойдоха при Миал от Музея на революцията да му искат флигорната. Чак от Михайловград дойдоха хората – цела кола, да преговарят с него, та да им даде флигорната за музея, защото на Миал баща му с нея е свирил в Черказки кога се е вдигало въстанието през двадесет и трета година. Взели пари хората от музея и ги дават на Миала, та да си купи нова флигорна, а Миал не дава да се издума. Кое е право, и ние му викахме, а бе, Миале, вземи парите, на флигорна ще купиш, знаеш ли какви флигорни има сега бе, лъщи, та не смееш да я пипнеш! А той не ще. Баща ми е, вика, свирил с нея, тука му е душата. Все него чувам, кога свиря. Преди да умре човекът, верно е, му викаше: „Миале, да гледаш флигорната и да ти не е просто, кога стане нещо народно, ако и ти не си там с нея.“ И не я даде на музея!
Флигорната.
Ще я дам бе, ще я дам, нали съм казал. Кога не остане душа за духане, ще я дам. Тя е такава флигорна, че ветърът да духа на нея, пак свири, нищо, че е малко очукана. Да я дам отсега в музея, народът ще я гледа, верно е, ама нема да я чува. Сега, като свириме, народа и слуша флигорната, и я гледа. Ние свириме всекъде.
Басът.
С моя прост акъл си викам: къща, дето не сме свирили ние, не е къща. А нека се похвали некой, че не сме му свирили в къщата! Па и само в къщите ли?
Кога откривахме огняната воденица (черказци наричат така своята валцова мелница), не свирихме ли? - Свирихме. Мостът кога се направи, и на него свирихме. Кога електричество са прокарваше, пак свирихме. Нашата музика и самолет е посрещала!
Лани дойде самолет да наторява житата и председателят ни взе, та и назе на нивите - той ще държи реч, а ние ще свириме. Самолетът, като завърте перката и като се изви един ветър - отнесе речта на председателя, отнесе ни капите, вдигна фустите на жените!
Абе ще ни съблече бе! Народът побегна на една страна, а ние, като че некой ни е забил в земята, не мърдаме и през целото време свирим, дорде самолетът фръкна над нивите. Председателят си го призна после, добре, вика, че докарахме музиката да ни отсрами пред хората!
Флигорната.
Самолетът може да духа, колкото си ще - с духане нема да ни изплаши. Ние що сме духали, ако се събере на едно место, планина ще вдигнем във въздуха.
[...]
Барабанът.
Кво ще се пита! Едни могат да кажат едно, други да кажат друго; аз ще кажа, че нищо не може без музика. Ако вие отидете на военен парад, ще видите, че най-напред на площада излиза духовата музика, па чак после излиза генералът, па другите военни, па частите, както са си наредени една подир друга, а музиката все свири. Кога пък музиката не свири, почват да бият само барабаните. Едни хубави барабани, като бият едно хубаво, а бе като че право по сърцето те бият, а войниците маршируват и заедно с барабаните: рап-рап, рап-рап! — ще сринат къщите. Понекога съм си мислел — дали като изпращат космонавтите, там има духова музика? И съм си го измислил, че има… Ако един ден Черказки изпраща космонавт, ние, духовата музика, и там ще свирим. А тия, дето говорят, че щели да се закриват духовите музики, мене хич не ме занимават. Дето вика Миал — духова музика има, откакто свет светува.
Софийски духов оркестър - създаден през 1951 година
http://www.dk-iskar.com/SDO.php
Софийски духов оркестър изпълнява Дико Илиев – „Дунавско хоро“
https://www.youtube.com/watch?v=d1KUm3Jjeso
"Европейска музикална разходка" на Софийски духов оркестър
https://www.youtube.com/watch?v=BdT2byMUHus
Духов оркестър Търговище - Биг Бенд Парад 2017 - Карнавал Габрово 20.05.2017
https://www.youtube.com/watch?v=gyXIqC3z7-4
Духов оркестър Димитровград – концерт за празника на града 2014
https://www.youtube.com/watch?v=2twq9bmCd8c
Концерт на Гвардейски духов оркестър
https://www.youtube.com/watch?v=ZN_vz8ID6Uw
Вместо финал, още един текст от мен по темата "музика и духови оркестри":
„Три смайващо незабравими концерта“, април 2019, София.
http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2019/04/02/tri-smaivashto-nezabravimi-koncerta.1651597
..м..
... „Хайде чедо, обличай се и да отидем да чуем духовата музика.“ ...
Не съм сигурен на каква възраст съм бил, когато съм чул и запомнил тези думи, но знам – думите са на баба и с тях започва първият ми „музикален спомен“.
Може би от баба и от думите й започва любопитството и любовта ми към живата музика.
Няма как да го разберем, защото уж и природно съм доста досадно любопитна натура, но... все пак. Какъв ли калпазанин щях да стана, ако я нямаше всеотдайната ми баба. Бях още съвсем малък, надали съм бил повече от пет годишен, когато тя се зае с моето човешко и културно ограмотяване.
Баба беше учителка - в пряк, а и във всеки друг смисъл.
Непрестанно ми разказваше родови истории и потребни народни приказки. Но баба не само говореше, а и умееше да слуша и да се учи, от всичко и всички около себе си. Обичаше и уважаваше времето, трудолюбието, истината. Направи всичко по силите си да ми покаже важните пътеки в живота – тези на: природата и гората; вярата и разсъдъка; литературата и изкуствата; слушането и четенето; търсенето на истини и познание; разбирането и уважението; раждането и смъртта; ... и на МУЗИКАТА!
Написах горните редове, защото ми се виждат много преплетени и свързани с музиката.
В последните две-три години имах късмета да бъда слушател и публика на много стойностни музикални концерти. Имах късмета да чуя на живо стотици музикални картини. Най-многобройни сред тях бяха приказните летни концерти на Софийски духов оркестър, на лятната естрада в Борисовата градина.
Слушах живи лъчезарни ритми и гласове - сам, с приятели или с нови познати. Безчет хора, заедно слушахме жива, позитивна музика. След концертите почти винаги се случваше следното – бях по-усмихнат, по-лек и по-жизнен, по-лъчезарен и по-просветен. Тоест хармоничната музика е всеотдаен лечител, учител, мислител, будител!
Конкретно за ДУХОВАТА МУЗИКА в този текст няма да говоря.
Вместо това, ще слушам и цитирам музиката из изворите:
Из разказа „Ние, духовата музика“ от Йордан Радичков, 1965 г.
Черказките музиканти ми се оплакаха: някои били казали, че тая духова музика трябвало вече да се закрие. В селото на всеки стълб виси по един високоговорител, а на площада висят три - за какво е тогава духова музика, едновремешна и остаряла работа! Черказката духова музика е наистина стара. Надали някой в селото знае годините на инструментите; трябва да ви уверя, че ако вие ги погледнете, ще ви се сторят стари едва ли не колкото слънцето. Това дори и собствениците на инструментите не знаят, защото твърдят, че те са си, откакто е създаден светът… Чуйте какво ще ни разкаже самата духова музика за себе си и отсъдете тогава дали може да се закрие.
Флигорната.
Духова музика има, откакто свет светува, и нея никой не може да я закрие. Ако може да се закрие една държава, то и духовата музика тогава може да се закрие. Във войниклъка съм бил тръбач и кога свирех с тръбата, конете се избиваха на коневръзите; имаше и заповед по гарнизона, хвалеха ме.
Кога се уволних, кметът ми вика: „Миале, има нареждане да даваме тревога, кога ни обадят по телефона. Нема кой друг да дава тревога, ти ще свириш тревогата!“ Тогава минаваха американски бомбардировачи, народът се пръснал по къра, ако не свириш силно, може и жертва да стане. Целото лето съм свирил тревога чак до Девети септември.
Кларнетът.
И нема̀ жертва. Всеки да попитате, всеки ще ви каже. Тогава в Горна Камена Рикса биеха камбани, ама ние тука ги не чувахме. А на Миал флигорната там я чували.
[...]
Кларнетът.
Син ми, дето е в Берковица, донесе транзистор. Гледай, вика, тате, каква работа! Ще требва да ти я оставя тука да си свириш с нея, а кърнето вече го хвърли на тавана. Ами я да я видим каква е тая работа бе! Син ми я пусна, а тя киха-кашля, киха-кашля, па по едно време взе да заеква. Я слушай, му казах, тая работа ми не требе на мене. Що ми требе да ми киха и да ми заеква из къщата! Да вземеш транзисторо, па по главата на тоя, дето го е измислил! А кърнето аз на тавана нема да фърлям. Всичко друго мога да фърля, ама него нема!
Басът.
Как така – на тавана! Ако жив човек можеш да фърлиш, то ще фърлиш и инструмента!
Лани дойдоха при Миал от Музея на революцията да му искат флигорната. Чак от Михайловград дойдоха хората – цела кола, да преговарят с него, та да им даде флигорната за музея, защото на Миал баща му с нея е свирил в Черказки кога се е вдигало въстанието през двадесет и трета година. Взели пари хората от музея и ги дават на Миала, та да си купи нова флигорна, а Миал не дава да се издума. Кое е право, и ние му викахме, а бе, Миале, вземи парите, на флигорна ще купиш, знаеш ли какви флигорни има сега бе, лъщи, та не смееш да я пипнеш! А той не ще. Баща ми е, вика, свирил с нея, тука му е душата. Все него чувам, кога свиря. Преди да умре човекът, верно е, му викаше: „Миале, да гледаш флигорната и да ти не е просто, кога стане нещо народно, ако и ти не си там с нея.“ И не я даде на музея!
Флигорната.
Ще я дам бе, ще я дам, нали съм казал. Кога не остане душа за духане, ще я дам. Тя е такава флигорна, че ветърът да духа на нея, пак свири, нищо, че е малко очукана. Да я дам отсега в музея, народът ще я гледа, верно е, ама нема да я чува. Сега, като свириме, народа и слуша флигорната, и я гледа. Ние свириме всекъде.
Басът.
С моя прост акъл си викам: къща, дето не сме свирили ние, не е къща. А нека се похвали некой, че не сме му свирили в къщата! Па и само в къщите ли?
Кога откривахме огняната воденица (черказци наричат така своята валцова мелница), не свирихме ли? - Свирихме. Мостът кога се направи, и на него свирихме. Кога електричество са прокарваше, пак свирихме. Нашата музика и самолет е посрещала!
Лани дойде самолет да наторява житата и председателят ни взе, та и назе на нивите - той ще държи реч, а ние ще свириме. Самолетът, като завърте перката и като се изви един ветър - отнесе речта на председателя, отнесе ни капите, вдигна фустите на жените!
Абе ще ни съблече бе! Народът побегна на една страна, а ние, като че некой ни е забил в земята, не мърдаме и през целото време свирим, дорде самолетът фръкна над нивите. Председателят си го призна после, добре, вика, че докарахме музиката да ни отсрами пред хората!
Флигорната.
Самолетът може да духа, колкото си ще - с духане нема да ни изплаши. Ние що сме духали, ако се събере на едно место, планина ще вдигнем във въздуха.
[...]
Барабанът.
Кво ще се пита! Едни могат да кажат едно, други да кажат друго; аз ще кажа, че нищо не може без музика. Ако вие отидете на военен парад, ще видите, че най-напред на площада излиза духовата музика, па чак после излиза генералът, па другите военни, па частите, както са си наредени една подир друга, а музиката все свири. Кога пък музиката не свири, почват да бият само барабаните. Едни хубави барабани, като бият едно хубаво, а бе като че право по сърцето те бият, а войниците маршируват и заедно с барабаните: рап-рап, рап-рап! — ще сринат къщите. Понекога съм си мислел — дали като изпращат космонавтите, там има духова музика? И съм си го измислил, че има… Ако един ден Черказки изпраща космонавт, ние, духовата музика, и там ще свирим. А тия, дето говорят, че щели да се закриват духовите музики, мене хич не ме занимават. Дето вика Миал — духова музика има, откакто свет светува.
Софийски духов оркестър - създаден през 1951 година
http://www.dk-iskar.com/SDO.php
Софийски духов оркестър изпълнява Дико Илиев – „Дунавско хоро“
https://www.youtube.com/watch?v=d1KUm3Jjeso
"Европейска музикална разходка" на Софийски духов оркестър
https://www.youtube.com/watch?v=BdT2byMUHus
Духов оркестър Търговище - Биг Бенд Парад 2017 - Карнавал Габрово 20.05.2017
https://www.youtube.com/watch?v=gyXIqC3z7-4
Духов оркестър Димитровград – концерт за празника на града 2014
https://www.youtube.com/watch?v=2twq9bmCd8c
Концерт на Гвардейски духов оркестър
https://www.youtube.com/watch?v=ZN_vz8ID6Uw
Вместо финал, още един текст от мен по темата "музика и духови оркестри":
„Три смайващо незабравими концерта“, април 2019, София.
http://trakietsadobri.blog.bg/lichni-dnevnici/2019/04/02/tri-smaivashto-nezabravimi-koncerta.1651597
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
