Аз съм шепа мълчание,
аз съм глътка вода,
аз съм твойто страдание,
чужда аз съм жена.

Бягай бързо! Върви си!
Миг не спирай дори!
После ти припомни си
от това как боли.

Не живй със миражи.
Не живей със мечти.
Трудно!-някой ще каже..
Невъзможно!-Нали?

Любовта-тази птица,
не признава кафез
накъде да отлита
ти решаваш и днес.

И по здрач припомни си...
само БОГ е велик
тази птица държейки
във дланта като щит...