Невидими ръце...
държат ме здраво...
в окови сякаш прикован...
да плача ли на чуждо рамо?
Да бъда ли все тъй прям?
Какво
    като изгубих много?
Достойнството остана с мен,
                     Нали?
Не се усещам жалък
даже прикован да съм....
по жалки са палачите ми трима...
Изпращам ги-отново победител...
с една усмивка само ги сразих,
химири,плъзнали от дълбините...
на
    дявола слугите победих...

Едната,Злоба-мръсна жалка,
ненужната сестра на Завистта.
Да се разкарат-
Хайде стига!
Баста!
Последният със себеси палач
да вземат,
последният,
най-силният-
Смъртта....