На лунният сърп съм си вързала люлка
и люлея се нощем,
щом градчето заспи..
а звездите.. приятелски...
нежно ми мъркат..
и разкриват човешки съдби..
С всеки облак доплува надежда..
необятно море от любов..
чисто бяла...
красива...
безбрежна...
и с дъждът се разпръсква
навред..
Ето слънцето вече изгрява..
по лъчите му спускам се пак...
Росно утро..
дъхава пара..
все пътувам..
пътувам към теб...

Поздрави :))

Нежно и красиво стихо!...

Благодаря!

Тук нямам забележки. Добре е станало.