За душата -Приятел,
за сърцето-Любим,
като мене-Мечтател,
нежен,лесно раним...
Той е слънце
и въздух...
Той е огън и лед,
Той е трепетът в мене,
без поеми поет...
Той е скритата болка,
дето вие във мен,
невъзможната обич,
невъзможна мечта...

Е, значи наистина е всичко...Особено ако завършиш с някаква рима:)))) : "плен","тлен", "блен" :)))))
В стихотворението има ритъм, има настроение - и ние му вярваме! Поздрави!

Онова, което е в душата ни, никой не може да ни отнеме !!!
Римите , donchevav, не са най важното. Чувството, емоцията
мечтата , това е важното......