И пак тишина...Но твоята тишина говори, мила Флай. Тя разказва за нежни влюбвания, за първи трепети, за залези, изпратени в тиха тъга, за изгреви, посрещнати в сладко томление, за споделена любов и за живот, който винаги е красив и смислен- и безценен - защото е нашият живот! Прегръдка!

Всичко си усетила и разбрала...