Във празна стая,тихо и смирено,
сърцето ще заключа... празната душа...
не беше ли до болка наранено
не му се сърдя,просто замълча...

Щом млъкна и светът внезапно срути се...
и слънцето угасна сякаш в мен
не чувах даже на живота звуците,
усмивката изгубих в своя ден...

Мълчи сърце!-Така ти се полага!!!
Не смей да ми говориш за любов!
Отивам си ,а тебе тук оставям...
Една жена...
Една любов...
И Бог...

Сърцето винаги е изкупителна жертва на нашите постъпки и решения! Горкото, стана ми мъчно за него - осъдено заради мълчанието си на затвор...не е завинаги, нали?:)))))
Хубави стихове! Поздрави, Софи!

За съжаление когато сърцето и разумът не са в хармония се превръщаш в едно голяямо противоречие,изборът си е твой ,дали е правилен е друг въпрос...Поздрави donchevav

Хубаво стихо, макар и тъжно...

поздрав и от мен, Софи..