Самотата не значи самотност,
самотата не значи провал...
Построили сме толкова храмове,
а животът-поставен в олтар...
Да живеем човешки-в кавички,
се стремим,без да знаем защо,
и нехаем за всички различни
дето нямат си нищо...Нали?
Суетата превзела светът ни,
игнорираите в светлият ден...
Суетата-лице на страхът ни...
заровете далече от мен...

Посадете дървета във храма,
на  човека подайте ръка...
Тоз живот,таз награда голяма,
оцененете...дори в самота.

Поздрави, Софи !

Повечето от най-добрите ни поети са издигали самотата в култ - едва ли е било случайно. В самотата се появява съзерцателното начало у човека, а то е най-прекият път към душата, оттам - към законите на природното и Всемира, към вечността. Поздрави, мила Софи! Весела пролет!

Поздрави и от мен!

Чудесно е!