Седем Порти-
пред тях седем Стражи,
и зад всяка-
човешки Порок...
Те са силни и смели,
безкористни
Те ни пазят

от всякакво Зло...
Ала Злото не спеше под камък,
зад дебелите тежки врати,
щом задремеше в миг на умора
някой страж...миг поспри...
се промъкваше тихо край него
като сянка  в мъгла що пълзи...

После...после ставаше срашно...
Катаклизми...Разруха...Война...
Седем  Стражи крилати долитаха,
да опазят от злото Света.

Седем Порти-
пред тях седем Стражи,
и зад всяка-
човешки Порок...

Чудесно казано - звучно, поетично, мистично и - вярно... И се замислих дали седемте порти и стражите пред тях са отвън – дали не са в душата ни...
Благодаря ти, Софи, за това мъдро започване на деня!
Успешна седмица!

Вярно е - всеки ден се борим вътре в себе си! Успешна битка!