Бил съм ,бил...
и преди съм живял...
В минало,
  в настояще
     и в бъдеще....
Бил съм скитник,
и просяк
   и мим...
И велможа...
     и рицар...
        и съдник...
И артист бил съм,
странник,бохем...
и рибар,
музикант...
и пройдоха...
Генерал,носещ своя медал...
и прокажен
във друга епоха...
Войн бях...
във война невъзможна,
и се борих във жега
и в студ..
Понякога лесно,
понякога сложно,
слагах свойта идея във култ.
   И летях аз сред птици в небето...
с риби плувах в различни води..
но се вслушвах в гласа на сърцето,
то ми шепнеше вечно-Бъди!

Бил съм толкова много Души.
И велики,и жалки животи...
и сега,както Бог отреди,
обграден съм от книги и ноти...

Бил съм бил... и навярно ще бъда,
непреклонна и трудна Душа,
ту красива,ту странно луда,
имам тъмна и светла страна...

А след края...
ще стана на атоми,
пясъчинка сред звездния прах,
ще се питам-Позна ли Душата ми?
Любовта  за която мечтах...

И във вечност-Какво ми остава?
Някой атом ще дойде до мен...
Звезден прах,мир на душата му...
любовта ми отново до мен...

Харесах!

Бил съм бил... и навярно ще бъда,
непреклонна и трудна Душа,
ту красива,ту странно луда,
имам тъмна и светла страна...

Умни и добри стихове - оптимистични за съдбата на човешката душа! Поздрави, Софи!

Добре казано, логично, но тъжно, много тъжно... И безкрайно самотно...
П и е р