Не спиш ли?-
Вън се съмва вече...
Дъждовно време...
Есенни мъгли...
Такът сребристите си нишки,
два паяка във своите ъгли...
Не спиш ли?
Хайде ,говори ми...
Ти знаеш,
че и аз не спя...
Не ще те моля-
-Помогни ми!
Не съм достигнала
такава висота...
Не спиш ли?
Хайде,прогони ме...
от мислите си...
от живота...
от съня...
Ако искаш да спиш,
забрави ме...
вън се съмва...аз също не спя...

Следващият път тези двама трябва да намерят начин заедно да не спят. Любовта на трябва да се заобикаля!
Поздрав, Софи!

Винаги е тъжно, когато паяци и хора съжителстват в една стая, особено ако по-умните и по-дейните са паяците! Макар че...явно и те са самотни и разделени. Трябва да се направи нещо по въпроса....
Поздрави, Софи, хареса ми!

Романтика и вълнения за мъжките сърца

понякога става и така... а колко малко се иска, човек
да протегне просто ръка...