Уж сме различни, а така си приличаме, 
уж си приличаме, а сме така различни... 
Наричат ни хора... 
Не сме ли един парадокс??? 

Парадокс сме и голям провал за създателя.

Приличаме си - с природното, което носим у себе си, подчиняващо ни на едни и същи закони на естеството, и различни - с небесното, което всеки носи в душата си като божия искра. Парадокс сме, права си - единственото живо същество, разпънато кръстно между земя и небе, между тленните потребности на нещастното ни тяло и вечните пориви на безсмъртната ни душа.
Мъдри стихове! Поздрави, Софи!

Нормално!

„Трън до цвят, шарен свят
припкащ, плуващ и хвъркат..
Но си има Божи ред
от сега и занапред,
и какво се посади,
туй ще и да се роди.
От *** - маймунки,
от кратуна - кратунки!
/Криворазбраната цивилизация/

Че сме различни, не е беда. Не може всички да сме композитори, или всички -художници... Лошото е, че враждуваме помежду си. И тези битки не са безкръвни диспути, а кървави свади, наречени войни...
Питам се, ако всички на тази планета имат някакъв талант и са създадени условия за развитието му, дали парадоксът ще остане да битува?!
Поздрави за будещите размисъл стихове!
П и е р