Небето с цвят оловен се надвеси, 
пропука се
и почна да вали, 
а две деца, 
от хората
забравени, 
се гушеха
и хлипаха сами... 
Дъждът премина... 
Всичко се раздвижи... 
И Бог погали своите чеда, 
изпрати обич за децата, 
изпрати я във форма на жена... 
И нека няма вече дъжд оловен, 
нещастни и сами деца, 
все повече да са като жената
с любящи и добри
сърца... 

...изпрати обич за децата,
изпрати я във форма на жена...
Поздрави, Софи !

Много хубаво казано, Софи!
Прегръдки!