Навярно бил съм като Дон Кихот, 
а Тя била е като Дулсинея... 
Навярно в някой друг живот, 
с любов дочаквала е
Росинант и мене.... 
Навярно, 
стремената са тежали, 
от битки и от каузи за Света, 
но винаги намирах път
към теб и себе си,, 
към слънцето в живота- 
любовта... 

Пречистено и малко тъжно - хареса ми! Поздрави, Софи!

Тези размишления не се отнасят за днешното време.

Браво- прекрасно е!

И сигурно се среща и днес. Вярвам го, защото има още истински хора. И дай Боже да има винаги!