Отминало е рицарското време
и рицарите са изчезващ вид, 
в пустинята оазис 
благородно поведение, 
къде е този чуден мъж? 
И дами няма вече, 
ех, че тъжно..., 
но кой съм аз, 
че да виня.. 
Да наблюдаваш е винаги тъжно, 
как се погубват сърца.. 

Тука рими всякакви отсъстват
в замяна рицари присъстват.

напомня Сонет на Шекспир,или
аз имам бъг в Лимбичната система..
прекрасноо ее..
едно от най хубавите..
прегръдка..

в смисъла

Изчезват всички ценности, когато човека припознал е л'бовта си да преглътне и превърне в "материалната облага". Когато позволил е да му топли сърцето, този до него да му носи, дранкулки и пари. Обрича се душата да си продаде, без да разбере, че нищо стойностно не ще остане в него.
Един откъс ти пускам от едно мое разказче, за един истински рицар:
"- Миличка ела да те кача на конче – беше гласът на дядо Коен, но как така, там ли е бил? Аз много се зарадвах, той напоследък почти навсякъде беше до мен и ми помагаше. - Нека му покажем на това хлапе, кой ще остане на най-ниското преди обяд.
И ме качи на врата си, както приказния принц качва принцесата си на белия кон. Направо сияех от щастие, а всички ме гледаха все едно наистина съм принцесата от приказките. Господи не исках да свършва този прекрасен момент."