Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2017 12:04 - Можем
Автор: sofisofi Категория: Поезия   
Прочетен: 687 Коментари: 5 Гласове:
28


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В небето - тъмен, буреносен облак, 
а долу-страшна тишина... 
Покри се всичко живо, 
сякаш бомба, 
след миг ще се стовари 
върху майката
Земя... 
Нека излезем във бурята! 
Стереотипа да разрушим! 
Няма място за ограничено мислене... 
Не сме стадо!!! 
Можем и да градим!!! 




Гласувай:
28
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - Обичам да наблюдавам буря - свет...
19.09.2017 12:08
Обичам да наблюдавам буря - светкавици, гръмотевици, пороен дъжд. Величието на природата.
цитирай
2. sofisofi - И аз
19.09.2017 12:12
kvg55 написа:
Обичам да наблюдавам буря - светкавици, гръмотевици, пороен дъжд.

цитирай
3. getmans1 - Да наблюдаваш природна буря си е ...
19.09.2017 13:58
Да наблюдаваш природна буря си е изживяване, адреналин но оказва се, че бурите не са само природни има и житейски и обществени.
При последните съзерцанието е престъпление!
цитирай
4. milady - sofi..пиши си така спонтанно,красавице...
19.09.2017 15:30
остави го гейтски..
той гладен..за обществ.бури..
хихиих, ша ма умориш, гете..
рЕкия имаш ли,поне..
цитирай
5. vesever - Обичам бурята, като общуване с Бога ...
20.09.2017 10:55
Обичам бурята, като общуване с Бога е.
Имам едно стихче за една разкошна буря при моята Река, стоях и чаках и накрая се разрази...усещането е космическо, нали ;).
Заповядай стихчето ми, поздрав, Софи!
////////////////////////////////////////////
Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода

Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят

Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви

Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха

Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях

Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох

Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината

Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sofisofi
Категория: Поезия
Прочетен: 755450
Постинги: 552
Коментари: 2007
Гласове: 14711
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930