В небето - тъмен, буреносен облак, 
а долу-страшна тишина... 
Покри се всичко живо, 
сякаш бомба, 
след миг ще се стовари 
върху майката
Земя... 
Нека излезем във бурята! 
Стереотипа да разрушим! 
Няма място за ограничено мислене... 
Не сме стадо!!! 
Можем и да градим!!! 

Обичам да наблюдавам буря - светкавици, гръмотевици, пороен дъжд. Величието на природата.

Да наблюдаваш природна буря си е изживяване, адреналин но оказва се, че бурите не са само природни има и житейски и обществени.
При последните съзерцанието е престъпление!

остави го гейтски..
той гладен..за обществ.бури..
хихиих, ша ма умориш, гете..
рЕкия имаш ли,поне..

Обичам бурята, като общуване с Бога е.
Имам едно стихче за една разкошна буря при моята Река, стоях и чаках и накрая се разрази...усещането е космическо, нали ;).
Заповядай стихчето ми, поздрав, Софи!
////////////////////////////////////////////
Таях Мечта от много време -
При тихата ми и добра Река
Дъждът да завали, да слее -
Небесната и Земната Вода

Небето и Земята да танцуват заедно -
Под ритъма на пролетния Дъжд
И с чистия си аромат треви омайни -
Цялата Вселена да дарят

Приседнах на брега, зачаках кротко -
Слънцето погали хребета игриво
Вятърът довя отнейде отвисоко -
Пера на Ангели, песни на Самодиви

Гръмки гласове отекнаха във Небесата -
Причерня навред, земята стихна
Диви патици се устремиха над реката -
И във убежищата си се скриха

Дъждът пое в обятията си тревите -
Във вихрен танц ги силно завъртя
В танца им се съживиха пак Душите -
А аз облегната на моя бряг стоях

Гледах тихо черното Небе -
Попивах жадно всеки звук и песен
На Земни и Небесни светове -
И в Ритъма им светъл се понесох

Дъждът намокри моето лице -
Докосна с топли пръсти и косата
А аз танцувах като палаво Дете -
В очите ми - огряла Светлината

Гласът, отекнал от Небето -
Се вряза в моето Сърце
И аз оставам тук, където -
Съм винаги танцуващо Дете