Разчовърквах тишината
и се криех в твоя вик,
бях прегърнал самотата
и се мислех за велик,
и предаваха ме всички,
да, включително и ти,
с твоите безброй игрички
тъжно времето лети,
но намерих някак сила,
и дори се влюбих в теб.
Като птица лекокрила,
като странен син поет
се пречистих и те чакам,
нищо че не знам кога,
може би ще хванем влака
за последната дъга?
|