СРЕЩА

И слънцето дори да грее знойно

на Шипка 6 е винаги спокойно.

Край черните колони, на прохлада,

всеки за отмора и на разговор присяда.

С някаква надежда още скрита

тук да срещне музата и да попита –

не съм ли аз за теб достоен

да бъда твой слуга и воин,

та тъй отбягваш ме до днеска?

Не знаеш колко дни и нощи в треска

опитвах да те гоня и преследвам.

Сега съм тук и искам да те следвам.

Ти бе неуловимата кокетка,

 a аз не си и давах сметка

 защо ми даваш творчески аванси,

 а все пропадам в твоите, житейски пасианси.

Сега си тук и може би личи,

че гледам вече с твоите очи

и мога себе си да дам

чрез теб света да пресъздам.

Срещнах те и знам защо си тъй желана –

ти носиш вдъхновение и истинска промяна.

На Шипка 6 е винаги спокойно.

В действителност светът битува тройно –

какъвто искаме да е,

какъвто винаги тече

какъвто музата рече.