Стадион насред полето край забравено шосе.
Нечие магаре клето покрай тъча си пасе.
Вятърът търкаля тръни откъм близките била.
А полето тихо тъне в непрогледната мъгла.
В пазвицата на баира малка гаричка – Светлеч.
Влаковете тук не спират, бързат нейде надалеч.
Седем къщи, три ливади и сюрийка със овце.

Всякоя стопанка вади вечер котелка с млекце.
Нито даскало, ни отче, нито кмет, ни МВР.
И денят, когато почне, сетне свършва си добре.
Вредом дъха на люцерна, на отел и див пелин.
И дедик с лула вечерна пуши като стар комин.
Над кандилцето с елея чуй безмълвната ми реч? –
Боже, дай ми да живея в малкото селце Светлеч.

18 октомврий 2019 г.
гр. Варна, 17, 45 ч.

Красив пасторал!!!!!!!!!!!!!! Прекрасен си Маестро!

Велик си!

това е уникално и оригинално творческо Кредо, Талант, и..Любов..
Радой Ралин, може спокойно..да спи, и да се усмихва отгоре...
ти си Еманация на уникалният Бълг Дух и Душа..
браваа..

Благодаря, Девойчице!
Чу

Да, така е! :-))))))))
Чу

С обич, Джу. С обич.
Не знам друг начин за писане на стихове, освен с обич.
Омразата е ялова мушмула.
Чу

Само Светлеч да беше.

Да, за жалост.
Чу

Амин, Чу. :)

Чул те Бог!
Чу