...а морето е изхвърлило
с приливна вълна,
крехка,сърповидна
сребърна луна...

...на брега,сама,безпомощна...
може ли така?
как да я оставя,
да бере душа?

Красиво, нежно, богато на мисли и чувства.
Напомня хайку... толкова ми хареса...
Поздрави!

Филигранно... (mm)

Понякога геният на поетичната дарба не е да опишеш едно чувство, или преживяна емоция в разказана визия,  а да хвърлиш камъчета думи във въображението на читателя, и му предоставиш свободата да го съпреживее, в своя споделен свят.
А не като мене с толкова дълго изречение да изказвам комплиментите си за стихчето ти Софи... :), че и да се оправдая, че го интерпретирах така:

За прилива тъй крехка,
сърповидната Луна,
от звездобройци скрита,
вълни се учи де брои.

Вземи я, приюти я,
и споделено бройте,
сърповидните вълни,
под морето от звезди,

Пред сърповиден залез,
дочакал своя отлив,
по път слънчев сред вълни,
желания изброй си.

С пълнолунен път огрял,
сред безбройните  вълни,
с друг, на сърповиден бряг,
ще бройш, пълна с мечти

Приеми моите извинения и почитания Софи.
...  които не знам дали ме оправдават, ако си запаметя мислите впостинг...?

на всички посетили скромният ми блог.Лекс,добре се е получило.:))Всичко добро,приятели!