В градината с житейските ти спомени
остави малко място за мен...
Любов и Надежда да посея дървета...
ще се грижа за тях... нощ и ден...
Дай Боже да пораснат големи...
под тяхната сянка със теб да стоим...
две души във мечтите големи...
две сърца... като само един...
А когато изгрее луната
и в сребристо окъпе нощща...
продължаваме..
дръж ми ръката...
продължаваме...
наш е светът...

Чувствен стих! Поздрав!