Постинг
30.03.2016 11:30 -
„...И хлопката запява своя песен...”
Автор: razumka
Категория: Забавление
Прочетен: 2986 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2016 13:21
Прочетен: 2986 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 18.05.2016 13:21
/ЕТЪРСКИТЕ МАЙСТОРИ/
В Етърския музей хлопкарската работилница е в къща, копие на възрожденска къща от 18 век от с. Нова махала, Габровско. На прозорците се мъдрят хлопки всякакви размери, а над вратата се люлеят тумбеста хлопка и звънец, които по-любопитните удрят, за да чуят уникалния им звън.
В отколешни времена, с появата на скотовъдството се заражда и хлопкарството. Водачът на стадото носи звънец, за да известява за добитъка, а при опасност хлопката звъни тревожно, за да оварди стадото.
С големи гръмки хлопки на Сирни Заговезни пък кукерите гонят злите духове и подканват идването на пролетта.
Хлопкарството, казва майсторът, хич не е лесен занаят. Изкуство е да се настрои звъна на една хлопка, така тя да запее своя песен. А докато се стигне дотам, усилена работа те чака.Инструментариумът, който се използва, включва резачка за ламарина, ножици, железни калъпи - „чаши” за студено изчукване, калъпи за горещо изчукване, наковалня, чукове, клещи.
Майсторът с усърдие очертава заготовките върху ламаринен лист /скрояване по шаблон/ и ги изрязва със специална ножица. С помощта на менгеме и чук прави набори, с които се оформят рогата на облите хлопки. Поставя ги в калъпите за студено изчукване /”корубене”/ и ги огъва. За всяка от тези операции се изисква физическа сила, концентрация и умение. Както при всеки ръчен занаят, така и в хлопкарството, всеки етап е труден, но щом човек е здрав и бодър, всяка стъпка от изработването на хлопката, му носи радост.
За топлата обработка оджакът /огнище, което се раздухва ръчно с мях/ се пали и в специални калъпи се избиват „тумбаците” на хлопките.
Старите хлопкари казват, че горещото изчукване има очистителна сила, която пропъжда злите духове.
После хлопките се сгъват и занитват на наковалнята, оформя се вида им и се пробиват дупки за дръжките /клуповете/. Първите изработени хлопки се казват „траки”. Оформени са само със студено изчукване, на вид са сплескани и нямат мелодичен глас, а сякаш тракат. „Рогатите” пък се изработват, без да им се мачкат рогата. Най-много се работят и използват облите хлопки, заради звъна им като песен.
Технологичният процес продължава с обливането на хлопките със смес от вода, глина, боракс и бронзови стружки и запояването им в нагрятото до 1000 градуса огнище.
След горещата обработка майсторът ги изстудява във вода и според отвора слага езичето.
И това е много важна и тънка операция. Да докараш гласа на хлопката е най-интересният момент. Когато хлопката запее, тогава изпитваш най-голямо удовлетворение от труда си. А всяка е неповторима със звъна си. И в потвърждение на това, майсторът залюлява една след друга подредените хлопки.
Песента им ви пренася в Балкана сред зелените пасища със стада и сякаш усещате какво ви разказва всяка от тях... Най-големите и най-тежките издават мощта на едрия и силен бик, тези за кравите звънят някак по-меко, по-гальовно. Дори хлопките за овена и овцата звучат с различен глас – от по-наперено до по-спокойно. По хлопката усещате малкото, игриво конче и напористия жребец.
И все още в плен на чудния свят на хлопките, чувате думите на майстора: „Трудно е, работи се с мъжка сила и изпипване, но най-важно е да вярваш на това, което правят ръцете ти...”
В Етърския музей хлопкарската работилница е в къща, копие на възрожденска къща от 18 век от с. Нова махала, Габровско. На прозорците се мъдрят хлопки всякакви размери, а над вратата се люлеят тумбеста хлопка и звънец, които по-любопитните удрят, за да чуят уникалния им звън.
В отколешни времена, с появата на скотовъдството се заражда и хлопкарството. Водачът на стадото носи звънец, за да известява за добитъка, а при опасност хлопката звъни тревожно, за да оварди стадото.
С големи гръмки хлопки на Сирни Заговезни пък кукерите гонят злите духове и подканват идването на пролетта.
Хлопкарството, казва майсторът, хич не е лесен занаят. Изкуство е да се настрои звъна на една хлопка, така тя да запее своя песен. А докато се стигне дотам, усилена работа те чака.Инструментариумът, който се използва, включва резачка за ламарина, ножици, железни калъпи - „чаши” за студено изчукване, калъпи за горещо изчукване, наковалня, чукове, клещи.
Майсторът с усърдие очертава заготовките върху ламаринен лист /скрояване по шаблон/ и ги изрязва със специална ножица. С помощта на менгеме и чук прави набори, с които се оформят рогата на облите хлопки. Поставя ги в калъпите за студено изчукване /”корубене”/ и ги огъва. За всяка от тези операции се изисква физическа сила, концентрация и умение. Както при всеки ръчен занаят, така и в хлопкарството, всеки етап е труден, но щом човек е здрав и бодър, всяка стъпка от изработването на хлопката, му носи радост.
За топлата обработка оджакът /огнище, което се раздухва ръчно с мях/ се пали и в специални калъпи се избиват „тумбаците” на хлопките.
Старите хлопкари казват, че горещото изчукване има очистителна сила, която пропъжда злите духове.
После хлопките се сгъват и занитват на наковалнята, оформя се вида им и се пробиват дупки за дръжките /клуповете/. Първите изработени хлопки се казват „траки”. Оформени са само със студено изчукване, на вид са сплескани и нямат мелодичен глас, а сякаш тракат. „Рогатите” пък се изработват, без да им се мачкат рогата. Най-много се работят и използват облите хлопки, заради звъна им като песен.
Технологичният процес продължава с обливането на хлопките със смес от вода, глина, боракс и бронзови стружки и запояването им в нагрятото до 1000 градуса огнище.
След горещата обработка майсторът ги изстудява във вода и според отвора слага езичето.
И това е много важна и тънка операция. Да докараш гласа на хлопката е най-интересният момент. Когато хлопката запее, тогава изпитваш най-голямо удовлетворение от труда си. А всяка е неповторима със звъна си. И в потвърждение на това, майсторът залюлява една след друга подредените хлопки.
Песента им ви пренася в Балкана сред зелените пасища със стада и сякаш усещате какво ви разказва всяка от тях... Най-големите и най-тежките издават мощта на едрия и силен бик, тези за кравите звънят някак по-меко, по-гальовно. Дори хлопките за овена и овцата звучат с различен глас – от по-наперено до по-спокойно. По хлопката усещате малкото, игриво конче и напористия жребец.
И все още в плен на чудния свят на хлопките, чувате думите на майстора: „Трудно е, работи се с мъжка сила и изпипване, но най-важно е да вярваш на това, което правят ръцете ти...”
Следващ постинг
Предишен постинг
Искам още да разказвате.
цитирайБлагодаря Ви за отзива! Имам да разказвам още много интересни неща за Етнографския музей "Етър"! Тези очерци или приказки за Етърските майстори са плод на дългогодишната ми работа като информатор и екскурзовод в музея. Вече са публикувани в пресата, но желая да ги споделя с повече хора...
Ще се радвам да откликнете на творбите ми за това българско кътче, съхранило възрожденския дух!
цитирайЩе се радвам да откликнете на творбите ми за това българско кътче, съхранило възрожденския дух!
Търсене
За този блог
Гласове: 85