Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2021 10:49 - За разни детски неща и радостта от живеенето
Автор: martiniki Категория: Други   
Прочетен: 1099 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 07.09.2021 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Затопли се времето. Изкарахме един своенравен и сприхав април, особняк със зимни температури и вятър, но от години времето никак не ме изненадва неприятно – месеците също имат характер. Април си е с опорно „Р“ и проръмжава, не пуска лесно, не се дава на ласките на слънцето – опърничав април. Приличаме си, макар аз повече да клоня към май – не само по рождена дата, повече като мекушавост, отстъпчивост и като колебливост…И все пак не съвсем, все по-малко…

Говорим си оня ден за училищни работи – споделяме спомени отпреди деветдесета година. Ясен е учил до осми клас в образцовото шесто училище и още сънува кошмари, свързани с изискванията и дисциплината, помни всичко и предполагам затова е такъв дръпнат и не понася колективи и всякакви екипи, отбори, съюзи и членства. Почти като мен, само дето аз забравям – бързо, лесно и удобно. Всичко, което не желая да си спомня. Та говорим си за онези години – той ми разказва, че директорката на училището издала заповед учениците да изяждат закуските си до троха, защото децата от третия свят гладували. Нищо да не се хвърля. Имало дежурни учителки, които следели заповедта да се спазва. И им раздават за следобедна закуска филии, намазани с халва и масло – и на нас са давали, припомних си. Е, цяло приключение е било да се оттърве от филията под зорките погледи на другарките. Не че е похвално, аз самата не хвърлям храна, уча се с годините да преценям колко да готвя, какви продукти в съответното количество да купя и така да оползотворя всичко, че нищо да не се хвърли. Същото правя с водата, която употребявам вкъщи – пестя, не проливам, не разхищавам и това не е просто икономия – макар че и там има отражение, особено последните пет години…Времената бяха такива – не смеехме да престъпим разпоредби и заповеди, подчинявахме се на безумни изисквания. Винаги съм била крайно изпълнителна и си давам сметка, че животът ми след 25-ата година компенсира донякъде това послушание. Вчера беше рождената дата на Петя и си мисля колко и е било трудно да побере крилете си в една таква ученическа мантичка, да подтисне яркостта си в едно такова сивичко време, толкова трудно, че не е могла да го понесе…

Бригадата…

Другата ни тема беше бригадите на които ходехме от трети клас – Ясен има спомени за първи клас, аз нямам такива. Той ми разправя невероятната история, че в първи клас ги водят на бригада и им обясняват, че тази млада прасковена градина на пътя за село Еленино е тяхна, че те ще се грижат за дръвчетата да пораснат големи и силни, и когато започнат да дават плодове, ще могат да берат на воля сладки и ароматни прасковки…И им връчват по една кофичка амониева селитра – ей тук вече не мога да повярвам…Струва ми се чисто безумие да се даде в ръцете на дете на седем години кофа с химически препарат. Децата вървят с кофичките между дръвчетата и наспипват около тях по малко селитра…Нашият обаче се изпотил и решил да си поразтрие очичките с ръчички. И естествено хубаво ги подлютил и добре, че имало не далече деренце, където отишъл и се наплискал с вода. На учителка нищо не казал. На родителите си също. И аз не казвах нищо. Никога не се оплаквах, не ковладех, не крещях – другарко, вижте го този...И в къщи нищо не съм разказвала – обикновено ставаше по-лошо. Не срещах разбиране, бях си едно птеродактилче и не се вмествах особено сред дечицата. Стърчах непоръбено. Гъливерка в детската градина. Трагикомична история. Родителите на другите деца ме гледаха крайно подозрително, съмняваха се – това дете от вашата група/клас ли е? Оттогава се сблъсквам с неприемането на другостта, с оценяването по външни белези, със заклеймяването на различност …Храня дълбоко, може би не винаги съвсем основателно, недоверие към възрастните хора, изградено върху горчив опит от детството. И продължавам да не вярвам на хората, които харесват и предпочитат – избират лицемерния свят на възрастните. Позата.

Припомнях си тези дни един филм за  Теди Москов  – „За ползата от веселието“ – още заглавието ме развеселява 🙂 Слушам го да разправя за онези блажени години и намирам много свои мисли, сходно усещане за света, за радостта, за плача, за избора – за умението да се радваш. Защото въпреки системата, която няма как да не е сложила отпечатъка си върху зеленото ни детство и нас самите, въпреки това си непобиране от бебешка възраст в нечии представи и понятия, въпреки осезателното усещане за различност и непасване в пъзела на обществото, което си нося с години…сега се радвам. Познавам радостта от живеенето. Веселието. Възторга. Непоносимостта на красотата. Никакви ползи. Всякакви внезапни изблици жива радост. Без причина, без повод. Просто животът е повод.






Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: martiniki
Категория: Други
Прочетен: 5777006
Постинги: 1125
Коментари: 15470
Гласове: 55655
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031