НЕ ТРЪГВАЙ СИ СЕГА ...

Изповед на едно Момиче със притихнали очи!
________________________________________

Не тръгвай си сега, Любов.
Не!
Не тръгвай...
Не оставяй ме сама, Любов.
Не...
Моля те, не ме оставяй.

Без теб не ще изгрее Слънцето.
И нищо вече същото не ще да бъде.
Дори Звездите своя блясък ще загубят.
Ще ослепеят...
Без Малкия си Принц осиротели.
Тихо. Звездопадно. Ще изтлеят.

Дете невръстно. Въплътено в Мъж.
Строг. Прекрасен и суров...
Но и някак нереално плах и тъжен.
Способен на безкрайна нежност и Любов.
Но и на Полет Кръстен...
Над прегорялото отчаяние.

Искам косите ти да разплета.
И като Далила...
Безкрайната ти Мъжка Сила да попия.
Със Криле да ме дариш.
Та достигнала до крайния предел.
Във гръдта си женска Мечтите ти да скрия.

И прегърнати.
От двете ни страни със по едно Крило.
Заедно да полетим. Душа в Душата!
Нагоре.
Нагоре...
Додето стигнем на Хаоса Зеленото Око.
И се преродим във Светлина...

Знам.
И това ще стане някой ден.
Или след някой друг Живот.
Ала сега те моля:
Остани поне още мъничко със мен.

Дай ми Време да ти кажа. Да изрека...
До безумство влюбените думи.
От Сърцето си за теб да гребна.
И във шепи да ти поднеса.
Заедно със две прегърнати Диви Цветя:

ОБИЧАМ ТЕ, МОЯ ЛЮБОВ НЕЗЕМНА !!!

А ти?

Виктор БОРДЖИЕВ

Чудесно попадение!

Цялата Поезия на Виктор Борджиев е Изключително Стойностна и Дълбоко Изживяна!,,Не тръгвай си сега"в съчетание с Адажио....дълбоко докосна Сърцето и Душата Ми!Благодаря!