Навън мъгла...
мъгла и във душата ми...
Гъста...
всепоглъщаща... мъгла...
От този прозорец се виждаше пътя...
но днес.. виждам бяла тъга...
Нима е възможно...-
сред хора самотница...
любима мелодия
слушам сега...
Не искам да плача...
но просто отронва се,
горчива сълза...
после още една...
..........................................
Ще се вдигне мъглата
и слънце ще грейне...
потъгувах...
аз съм просто жена...
лабиринт от възход, от падения...
и от грешки човешки...
неразгаданата тайна...
Жена...