Красиво пурпурно небе...
след него... необятни светове...
а аз стоя загледана в безкрая,
стоя и гледам точката оная
;където се намира хоризонтът...
и искам да докосна ...
невъзможното...
Какво е истината ?
и какво лъжата...
И кой ни определя правилата???
Къде се раждат нашите надежди???
Защо понякога изпитваме копнежи???
Защо желаем всичко да узнаем???
Защо понякога не можем да си траем..
Изпитваме любов... омраза...
със тях дарен ли си..
или наказан???
Красиво ...
пурпурно небе...
след него.. нови светове...
А истината...
плува във безкрая..И чака..
да я разгадаят...

Закърняха ли наще криле
или ни е страх да летиме...
уж разбираме много добре-
Човек е голям толкова,
колкото са му големи мечтите...

В стиха е душата ти!
Пиши, мечтай, лети и покорявай нови светове!:)