Понякога не ми е трудно да съм сам, щом знам ,че някъде те има...
Изпращам ти искрица...
мъничко от моят плам,
във нощите самотни да те сгреят..

Понякога очи не са ми нужни,
усещам красотата със сърцето,
и дъхави градини теменужени 
минават през ума ми неизбежно....

Понякога и слух не ми е нужен...
акордите на музика любима
се скитат,преминават океана...
и трепетно в душата ми се връщат.

А ти сърце???Дали си нужно???
На морното ми тяло враг или другар?
И с всеки белег стана  ли по силно,
или предаде своят господар???

Каквото и да си не си те давам...
живей..
за да живея аз...
дори пред теб да има сто прегради,
един до друг ще ги преминем пак..