Все гледаше човекът хоризонта,
незнаеше ,че може да лети...
и без да иска стискаше в ръцете си
две шепи прах от миналите дни...
Не се страхуваше,но нещо все го спираше
да тръгне към мечтаната земя...
Протягаше ръка... и после я прибираше...
крилата му си нямаха пера...
И тук е мястото да кажа-
човекът всъщност  бе Човек,
разбрал,че полети ли ще забрави
всички норми за предаване...
към нови хоризонти ще са
всичките му дни...


Все гледаше човекът хоризонта...
сърцето му го теглеше натам...
и ето ...първото перо поникникна...
Лети човеко!!!Смелост си събрал!!!

И оптимистично!

Да... винаги ще има утре... дано е по добро от днес и по мъдро от вчера...Поздрави!