Понякога се боря с мелници,
а вятарът загадачно се смей....
Мечтите ми...
далечни са преселници
не иска тои приспивно да им пей...
Не ги познава...
Как да му се сърдя?
Да поиграе...
нека ги пилей!
Накрая на света да ги захвърли!
В оная пустуш,
слънце де не грей...

А аз подире му ще тръгна бавно
и ден след ден ще ги събирам
час след час...
И повече от тях дано прегърна
щом стигна краят
и отвъд  погледна аз...

Много хубав стих, Софи !

Да събираш една по една мечтите си, за да ги прегърнеш - харесва ми ! Поздрави!

на думите с вятъра и мечтите ни... поздравления, Софи
за красивия, мелодичен стих..