Кратки етюди любов 
непроменени във времето 
скътах във вехтия джоб
да ми напомнят за себе си... 
Бродя... 
   Пътувам във времето, 
част от дилема - живот, 
днес ще съм част от промените, 
утре - за пътника знак... 

И си минава живота 
пада завеса... и мрак, 
всеки си носи хомота
всеки-и силен, и слаб... 

Аз ли? - Какво да ви кажа? 
Пиша ей тъй-на шега... 
Лунни цветя от миража
нося във свойта ръка... 

Ефирно, миражно, нежно - и някак умъдрено - хареса ми! Поздрави, Софи!

На шега, но добре се получава.

"Аз ли? - Какво да ви кажа?
Пиша ей тъй - на шега..."

И аз така, а когато се получи, радвам се като дете...
Поздрави!
П и е р