Изчезна... 
Сякаш го погълна... 
Мъглата с пелерина го покри
Като, че в дълбините пак го върна
чудовището със червените очи... 

Стените четири, отново бели 
и по тъвана поглед  бродещ в полумрак... 
Кошмари пак... 
Кошмари подивяли, 
капан за сънища 
поставил съм за вас... 

И ако някога успея
Ловеца на кошмари да се нарека, 
бих бодърствал за всички тия, 
желаещи кошмарите да спра... 

Физическият труд прави сънят здрав, спокоен и без кошмари.

Трогателно и мило!

С анонимни не контактувам, но ласувам, тъй като стихотворението Ви ме впечатли!
Моето лично мнение е, че уморената от благословен труд глава обича възглавницата!
Поздрави - Литатру!

"Стените четири, отново бели
и по тавана поглед, бродещ в полумрак..."
Познато състояние, затова го намирам за красиво казано...
Поздрави!
П и е р

чудовище със алени очи
тавана
поставени

извинявай стихът е хубав но ще звучи по добре така.