Причините останаха назад във времето 
и днес не съм това, което дълго бях.... 
... И все по-често се заглеждам в старецът замислен, 
самотен ли е? 
Има ли на масата си хляб? 
Брои стотинките си в магазина, 
за мляко, сол, пакетче боб... 
и гърлото ме стяга за двамина, 
животът е нечувано жесток... 
Излиза видимо доволен, навярно е добър човек, 
след него
някакъв"намазан"
нещо мрънка..., бързал, 
и не му се чака ред... 
И как да си доволен от това
ежедневие в тази страна?