Постинг
17.08.2018 08:35 -
Да не би?
Автор: sofisofi
Категория: Поезия
Прочетен: 2802 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.08.2018 11:34
Прочетен: 2802 Коментари: 4 Гласове:
32
Последна промяна: 17.08.2018 11:34
Да не би
Да не би да си сляп?!?
Оцелотки,
хищни котки
ли издраха очите ти?
Да не би?
Да не би да си сляп?
Да не би...
Да не би да си глух?
Или тътен от страшното царство
чул си
и запушваш ушите си...
Да не би
Да не би да си глух?!?
Да не би?!?
Да не би да си Ти?
Виждам лицето на Света...
Опакото е от другата страна...
в паралелната земя..
светулки без светлина
или пет шест слънца...
Да не би?
Да не би да сънувам в съня?
Да не би да си сляп?!?
Оцелотки,
хищни котки
ли издраха очите ти?
Да не би?
Да не би да си сляп?
Да не би...
Да не би да си глух?
Или тътен от страшното царство
чул си
и запушваш ушите си...
Да не би
Да не би да си глух?!?
Да не би?!?
Да не би да си Ти?
Виждам лицето на Света...
Опакото е от другата страна...
в паралелната земя..
светулки без светлина
или пет шест слънца...
Да не би?
Да не би да сънувам в съня?
:)
цитирайkrassko написа:
Интересно
цитирай"Измъчен от духовна страст,
се влачех аз в пустиня тъмна
и ангел шестокрил със власт
над моя кръстопът разсъмна.
И с леки като сън ръце
докосна моето лице.
Зениците ми заблестяха
със поглед на орлица плаха,
Докосна остро моя слух
със звън — и аз видях и чух:
и тътнат страшно небесата,
и светли ангели летят,
и скитат риби в своя път,
и вие се в дола лозата.
И от устата ми след миг
изтръгна грешния език,
проникнат от слова лукави,
и после в нямата уста
на змийско жило мъдростта
с десница кървава постави.
И ме разсече с меч блестящ,
и взе сърцето ми примряло,
и въглен яростно пламтящ
положи в бедното ми тяло.
Бях труп сред пясъците аз.
И Бог ме позова на глас:
„Стани пророк, и виж, и слушай,
и волята ми разбери:
със слово по вода и суша
човешките сърца гори!“
Това е превод на "Пророк" от Пушкин. На руски естествено е като в камбанария.
Хубаво пишеш! Хубавото за мен е че ме замисляш. За Бог, за нас, за любовта, за всичко онова, което тук е радостна тъга или тъжна радост.
:) Ще е добре новинарските емисии да завършват със стихове от този блог - тук видях и преживях невероятни творби! Ще е очистващо.
цитирайсе влачех аз в пустиня тъмна
и ангел шестокрил със власт
над моя кръстопът разсъмна.
И с леки като сън ръце
докосна моето лице.
Зениците ми заблестяха
със поглед на орлица плаха,
Докосна остро моя слух
със звън — и аз видях и чух:
и тътнат страшно небесата,
и светли ангели летят,
и скитат риби в своя път,
и вие се в дола лозата.
И от устата ми след миг
изтръгна грешния език,
проникнат от слова лукави,
и после в нямата уста
на змийско жило мъдростта
с десница кървава постави.
И ме разсече с меч блестящ,
и взе сърцето ми примряло,
и въглен яростно пламтящ
положи в бедното ми тяло.
Бях труп сред пясъците аз.
И Бог ме позова на глас:
„Стани пророк, и виж, и слушай,
и волята ми разбери:
със слово по вода и суша
човешките сърца гори!“
Това е превод на "Пророк" от Пушкин. На руски естествено е като в камбанария.
Хубаво пишеш! Хубавото за мен е че ме замисляш. За Бог, за нас, за любовта, за всичко онова, което тук е радостна тъга или тъжна радост.
:) Ще е добре новинарските емисии да завършват със стихове от този блог - тук видях и преживях невероятни творби! Ще е очистващо.