Ако бях зелена трева
бих ли нещо казала?!?
Отново ли щях да мълча,
от тежеста на крак премазана?

...МНОГО ТЪЖНО.......

Звучи социално. Написано е по твоя неповторим начин.
Не, тревата не би мълчала ...

Кое е първото, което виждаме напролет - кокичето и тревата!
Тревата, зеленината, която покрива сушата – тя расте и пробужда пролетта на живота.

Ако бях зелена трева
бих ли нещо казала?!?
Отново ли щях да мълча,
от тежестта на крак премазана?
Не, не бих, защото съм зелена.
Тя, зелената трева, винаги се
навежда под тежестта.
После се изправя и продължава
напред в своята посока.

тя притежава силата да се изправи, да победи камъка дори.
Всеки ден гледам към късчето тепе и се радвам на зелената
тревичка, която сякаш се изкачва по склона, независимо
от всичко, и с всеки изминал ден зеленото се увеличава...
Поздрав, Софи!