Постинг
24.03.2020 08:24 -
А всъщност какво ни е нужно?
Автор: sofisofi
Категория: Поезия
Прочетен: 2358 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2020 08:25

Прочетен: 2358 Коментари: 5 Гласове:
24
Последна промяна: 24.03.2020 08:25


Няколко недовършени разказа
и един започнат роман...
Счупи върхът на перото си,
ако не носиш във себе си плам...
Златотърсачи пресяват ситата си
и търсят късчета там...
Рибари хвърлили мрежите
очакват улов голям...
А всъщност какво ни е нужно?
и един започнат роман...
Счупи върхът на перото си,
ако не носиш във себе си плам...
Златотърсачи пресяват ситата си
и търсят късчета там...
Рибари хвърлили мрежите
очакват улов голям...
А всъщност какво ни е нужно?
тоочноо като теб,мила Софи @
здрава и усмихната,бъди,любимке..)
цитирайздрава и усмихната,бъди,любимке..)
milady написа:
тоочноо като теб,мила Софи @
здрава и усмихната,бъди,любимке..)
здрава и усмихната,бъди,любимке..)
3.
sofisofi -
според мен писането е за самотници(по душа)и едва ли са много пишещите целящи върхове.Поздрави !:-)
24.03.2020 16:25
24.03.2020 16:25
kossef написа:
Имал съм усета спрямо теб, на "ти" защото съм най-малко батко, а си имам тук едно сестриче, та усетил съм от "трагичното" ти стихотворение /удавници/ способността ти за закачки... Закачките, дори свински грубите, имат както сквернящ, така и очистващ смисъл, с един единствен недостатък, че те въртят в омагьосания кръг на суетата. Неизбежната за 99.(9) % от простосмъртните Човешка СУЕТА(!)… На прав поетичен път си и не го приемай навътре, че като Сизиф няма да стигнеш до върха...
О, Миледи, и ти си тук - не се изненадвам...
Защото дълго се търсих сред другите /не в Гората/.
И бах далееееч!...
Сега поглеждам към себе си.
Да се открия!...
Така аз се превръщам в Това, Което съм...
/по природа снизходителен, сестричето ми/
О, Миледи, и ти си тук - не се изненадвам...
Защото дълго се търсих сред другите /не в Гората/.
И бах далееееч!...
Сега поглеждам към себе си.
Да се открия!...
Така аз се превръщам в Това, Което съм...
/по природа снизходителен, сестричето ми/
Когато по склона се спуска човека
не мисли вече за предходните и следващи неколко века.
С протегната немощна ръка
и впрегнал мечтите, със вехта юзда.
Презирайки тленността
лоялен все още към своята съдба.
И лъкатушейки незнайно за къде по ръба
все още надява се, и среща тъдява, той чудеса.
цитирайне мисли вече за предходните и следващи неколко века.
С протегната немощна ръка
и впрегнал мечтите, със вехта юзда.
Презирайки тленността
лоялен все още към своята съдба.
И лъкатушейки незнайно за къде по ръба
все още надява се, и среща тъдява, той чудеса.
Но всеки сам трябва да си отговори на него честно, ако има дух и смелост...
цитирайТърсене