разбира се, хайтов се е спрял дотук

трябвало е да продължи,но не му изнася

да добави,че в народните приказки лисицата е еманация на предателство, лъжа, ПОДЛОСТ

и да си каже хайтов, че гробарите бяха по неговото време, ОЩЕ ТОГАВА, след 1944 ИМАШЕ ГРОБАРИ, за техните вреди и лопати николай не е споменал струва ми се

   Ще повторя част от коментара си, който пак грешно направих в аудитория допускаща нечленоразделни и обидни доводи.
   Българите сме доказали, че от хилядолетия си извоюваме свободата, и на ръба на падението си оцеляваме!
 Това е благодарение на будни мисловно и осъзнати духовно хора, говорещи словата на истината, на тези които чакат наготово свободата си!
   Разликата е, че едно време са ги избивали физически и са изгаряли книжнината, а сега не е нужно, защото короните имат самочувствие че зомбирането е глобално, и е достатъчно, просто да не са допуснати през медийното затъмнение...

    И се чудя, не забелязваме ли, че повече от столетие, (като гордата възрастна някои парти) в България се толерират шовинистични идеи и интереси на различни нации работещи усърдно против българските!
    Просто те съветвам да размислиш germantiger, какво "не му изнася", не един идол в българската проза като Хайтов. На него му е ясно че в световният фолклор и от древни времена метафоричния образ на лисицата няма общо с животинския и характера, а с едно друго митично създание което приема нейният образ! (така е и с други герои от басните), С благодарност ще чуем фолклорът и на германските класици, но по друг повод!
   Лекс

П. П. П. Предчувствам Предсказана Покруса, защото съм се подлъгал, че имаш модерация против кряскащи обидни малоумия създания Софи... :-()

Здравей, Софи. Благодаря за споделения цитат от Николай Хайтов. Той беше приятел с баща ми, но само веднъж съм го виждал. Добавил съм го сред няколкото по-известни личности, които са били близки с мои роднини в"Аз и моят род", което написах през есента.
Поздрави!

Из „Хвъркатото корито“ от Николай Хайтов
"Коритото е старо, дървено, покрито с пънчушки, облазено с лишеи и мъхове, ала още си върши работата, както трябва: поема водата от чучурката, успокоява я, а след това кротко я разлива върху зажъднелите билки и треви.

Старо корито, зеленясало… Много видяло и много патило. Дървари си опитвали в него брадвите, други с ножове го дупчили, трети рязали върху му тютюн и с такива засеки – стари и нови, направили доброто корито на решето.

Казах „доброто“, защото през целия си живот то е правило само добро. Добро на птиците, на хората, на говедата и говедарите, на козите и козарите, които идват тук на водопой. А пък що птици е окъпало! Що пера е изпрало! Особено напролет, когато влюбените пилета се къпят и решат час по час. Тогава при него идват славейчета плахи, напети чучулиги, весели синигерчета, суетни сойки и какви ли не птици. Потапят се във водата му, оглеждат се, отново се потапят и отхвърчават, светнали от чистота. Идват и гургулици преди сватбената нощ – сивопери, с герданчета от мъниста, свенливо се къпят и още по-свенливо си отиват, оставяйки му дар по едно перце."