Червени и жълти лалета събирам-
любими,любими,
любими цветя...
И там ,край реката,
там свойте мисли намирам,
че вятър ги пръсна-
разнесе ги с лека ръка...
Рисувам лалета-
в злопаметна ваза любов.
Реката ме радва...
Тя пълна е...пълна с живот...

Поздрави!

но аз и на себе си съм досаден, докато не разбере защо.. :-)
   Ами заради последната строфа... Реката пълна е...пълна с живот...!, съзнавайки че не само реката, или лалетата, и.., а общата им красива проява на живота радва възприятията ни когато и ние участваме...    А когато се взрем в отделните щрихи, вятърът ги разпилява, за да може да ги съберем и пак подредим красиво във вазата, или картината на спомените. А подреждайки букет от цветни мисли, все има нещо, което сме пропуснали, от живота на любимите лалета, реката споделили, за да ни спомнят, пак с тях да се радваме..
    Благодарим за споделената радост Софи, и нека те следва навсякъде!
   Лекс