По навик се събуждаш през година,
от люспица на дракон съживен.
Летиш край него,чак до Райската градина,
но в лоното се връщаш уморен. 
По навик през година все заспивам...
За  Ти и  Аз не е създаден този свят...
Изгубени сме в превода.
До догодина.

...А люспите в ръката си държах...

Среща с дракон и оставен знак...

Съдбоносно...

Как не се усещаш.....?!

Пишеш неща напред назад без смисъл ,отвлечени като че ли си ДРОГИРАНА.