Един глас в мен отново казва,
че време е за път...
Да тръгна трябваше,отдавна-
далече е градът. 
Сред дивото,живях спокойно,
и слушах със сърце..
Горите,тревите,цветята,
докосваха мойте ръце...
Така не искам да си тръгвам,
,но време е за път...
Да тръгна  трябваше отдавна,
че е далеч градът. 

На път! На път!

Продадох си къщата, ранчото
в торбата натъпках парите и канчето.
Прашен е пътя поет без завет
и кал неописана - ни в стих, ни в куплет.

Примамват картини със изгрева, залеза
мечтите обаче работят за друг.
Къде е бре маа му края,
и до кога ще млатим за бъднините си ... с чук.

Много е красиво- развълнува ме!...

Къде е бре маа му края,
и до кога ще млатим за бъднините си ... с чук.