И изгреви и залези посрещах-
било то грешни,или по-човечни...
Превръщах дните в мараня,
а нощите си в плач койотен.
Наказвах се и исках да умра,
защото вещици не пазят спомени.
Години хиляди,а мъдрост като капка...
Човешкото-като игла в купа сено...
...но всяка глътка въздух
тъй е сладка,
дори и без всевиждащо око

"...но всяка глътка въздух
тъй е сладка,
дори -
и без всевиждащо око."

Приветствам те!