Беше мисълта ми ясна
преди няколко лета
и идеята порасна
като на шега...
Беше време на промени,
стиснал бях юмрук...
Зъби,скърцащи до болка,
да остана тук.
И незнам ,дали по навик,
но се примирих...
Само болката остана...
и написах стих.

Браво, красив стих се е получил. Поздравления.

Това е много добро стихотворение. Много добре римувано, смислено и синтезирано.

носи, някаква вътр Хармония, Смирение, Освобождение..
...и Вечност / ведно...

това, го..намирам..за, ''право в Сърцето@

освен това,е..и..краткоо...
брависимаа, кара миа ()

Е, то стихът се ражда от чувството – от болка или радост.

Не мога да отмина проникновението, което лъха от творбата ти и искрено пожелах да те зарадвам с коментара си: Не се и съмнявам в чистотата на сърцето ти, чувствеността на което е родило тази сдържана откъм излишно многословие споделена с нас проникваща в сърцето искреност. А такава /искреност/ е привилегия на богат и силен Дух на жажда за свиша нравственост... "Блажени чистите по сърце защото те ще видят Бога."