Дали и тази вечер си сама?
Не можеш ли в съня ми да надникнеш
и като слънчев вятър - от една
целувка моя - пак да ме обикнеш.

Дали и тази вечер пак не спиш?
Не можеш ли за миг да ме погледнеш
и с чувствата си нежни да стопиш
очите ми - и в мрака да поседнеш.

Дали и тази вечер се усмихваш?
Дали докосваш същото небе?
А после към желанията хукваш
и сънища започваш да плетеш.

Дали и тази вечер си сама?
Бих искал някой ден да те намеря!
В дете - с душа на плачеща върба...
... а може би си спомням просто... вчера...

Чавдар Василев